— Кафето ви, господине.
— Благодаря.
Съдържателят беше доста едър човек — истински мечок с обръсната глава и брада. Биреният му корем бе ясно очертан от прилепналата пъстра тениска, възпроизвеждаща афиша на стария филм на Педро Алмодовар „Ела, завържи ме!“ с Антонио Бандерас и Виктория Абрил в главните роли. Пълна програма!
— Бихте ли ми помогнали, моля?
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита мечокът.
Леко притеснен, Гаспар извади телефона си и обясни, че не е много запознат с новите технологии.
— Откакто съм в Испания, не мога да вляза в интернет.
Съдържателят почеса руното на гърдите си, скрито под тениската, и се впусна в пространно обяснение, от което драматургът различи само думите „договор“, „оператор“, „абонаментен план“, „роуминг“.
Гаспар кимна, без да разбира нищо, но мечокът се оказа свестен тип. Той долови объркването му и предложи да свърже телефона му към безжичната мрежа на заведението. Кутанс с облекчение му подаде мобилния си, който съдържателят му върна след половин минута.
След това Гаспар сложи на бара книжата и тетрадката си със спирала и препрочете всички бележки, които си бе водил сутринта в самолета. Според пояснителния текст в карето на статията в „Изкуството в Америка“ Адриано Сотомайор работеше в 25-и полицейски участък в Северен Харлем. Кутанс потърси телефонния му номер в Гугъл. Погледна часовника си — в Ню Йорк бе 5 часът сутринта. Малко рано за звънене. От друга страна, участъкът бе отворен денонощно. Реши да опита късмета си, изтърпя безкрайния брътвеж, характерен за телефонните централи, преди да попадне на дежурната, която се опита да се отърве от него, като му каза да се обади в часовете за работа с граждани. Гаспар обаче бе толкова настоятелен, че тя го свърза с друг номер.
— Бихте ли ми казали дали полицай Сотомайор все още работи при вас? — попита той събеседника си.
Нов категоричен отказ, казан с тона на учител, който мъмри дете:
— Ние не предоставяме такава информация по телефона.
Кутанс мигновено си съчини една история, обяснявайки, че живее в Европа, че е в Ню Йорк само за няколко дни и иска да разбере дали може да мине да размени няколко думи с полицай Сотомайор, с когото се познават от училище, и…
— Тук е полицейско управление, господине, а не дружество на бившите възпитаници на училище „Брадли“.
— Разбирам, но…
Гаспар изруга на глас, като си даде сметка, че в другия край на линията са затворили, но веднага набра отново номера. Същото гласово съобщение на телефонната централа. Същата телефонистка, същите брътвежи, че ще говори с началника си. Същият събеседник, който се впусна в закани, но драматургът запази хладнокръвие. Тъй като беше оставил името и адреса си, той бе заплашен с наказателно преследване, ако продължи да задържа линията. Накрая, изтощен от битката и за да се отърве от него, дежурният офицер изръмжа, че Сотомайор наистина е служител на 25-и участък и че тази седмица е на работа.
Гаспар затвори с усмивка на лицето. За да отпразнува тази малка победа, той си поръча още едно капучино.
4
Когато Маделин отвори очи, се оказа, че е минал само половин час. Въпреки това тя имаше чувството, че е спала цял век.
— Вече приключи — каза един глас.
Младата жена бавно идваше на себе си — цветовете ставаха по- ярки, формите по-малко размити, лицата по-малко размазани.
— Всичко мина много добре — увери я Луиза.
Лекарят бе излязъл, но тя видя доброжелателното лице на сестрата, която й се усмихваше.
— Успяхме да вземем почти осемнайсет овоцити — каза й тя и избърса потта от челото й.
— Какво следва? — попита Маделин, опитвайки се да стане.
— Останете в леглото — нареди й Луиза.
Заедно с един санитар тя изкара леглото на колелца от операционната зала, за да върне пациентката си в стаята й.
— Останалото го знаете: ще изследваме овоцитите и ще оплодим най-зрелите. След три дни ще ви имплантираме два предембриона. Междувременно вие разумно ще лежите тук до обяд.
— А след това?
— Докато чакате имплантирането, спокойно ще си почивате в хотела с някоя хубава книга или с последния сезон на сериала „Игра на тронове“. Но никакви пакети с чипс от минибара, разбрахте ли?
— Какво ще рече това?
— Ще внимавате с храната, не трябва да ядете нито солено, нито мазно. Накратко, забравете всички пикантни неща. Но най- важното е да си почивате!