Пациентката й въздъхна като разочарована тийнейджърка. Луиза я върна в стаята, където по-рано бе оставила вещите си.
— Много ме боли — оплака се Маделин, като посочи корема си.
На лицето на сестрата се изписа съчувствие.
— Знам, скъпа, това е нормално, но аналгетикът скоро ще подейства.
— Мога ли да се облека?
— Разбира се. Спомняте ли си кода на сейфа?
Луиза донесе дрехите, чантата и телефона й и ги сложи на един стол до леглото. Докато Маделин сваляше болничната нощница и бонето, сестрата отново й препоръча да си почива.
— След малко ще ви донеса лека закуска, междувременно вие поспете!
Когато младата испанка се върна след половин час с поднос в ръцете, пациентката й бе изчезнала.
5
— Наистина сте неизтощим, Кутанс! Вие сте като заека от рекламата на „Дюрасел“ — удряте барабана си с всички сили, без да си давате сметка, че тровите живота на другите!
Смъртно бледа, Маделин току-що бе влязла в тапас ресторанта на улица „Дяла“.
— Добре ли мина вашата операция? — попита Гаспар, преминавайки благоразумно отново на „вие“.
— Как искате да мине добре? Дойдохте чак в Мадрид, за да се бъркате в личния ми живот, да ме тормозите, да…
Тя едва бе започнала жлъчната реч, която се канеше да му изнесе, когато усети, че по челото й изби студена пот и краката не я държат. Трябваше да хапне нещо, иначе щеше да припадне.
Дори нямаше сили да се покатери на един от високите столове до бара. Маделин си поръча чай и отиде в дъното на заведението, където се отпусна на един от фотьойлите до прозореца с изглед към улицата.
Гаспар се присъедини към нея, носейки лакирана дървена кутия „бенто“, в която имаше различни тапас с иберийски сос: испанска тортиля, маринован октопод, шунка „Пата Негра“, крокети, калмари, аншоа, полята с оцет.
— Не изглеждате много добре, ако позволите да отбележа. Трябва да хапнете нещо.
— Не искам вашата храна!
Той преглътна грубия й отказ и седна срещу нея.
— Все пак се радвам, че променихте мнението си по отношение на Лоренц.
— Не съм променила мнението си за нищо — отвърна тя сухо. — Не виждам нищо ново във всичко, което ми казахте.
— Шегувате ли се?
Маделин изреди чутото едно по едно:
— Лоренц ме е проучвал, е и? Без съмнение е искал да му помогна да намери сина си, и какво от това? Може дори да е отишъл в Ню Йорк, за да се срещне с мен, и какво от това?
— И какво от това? — повтори изненадано Гаспар.
— Искам да кажа, какво променя принципно това? Лоренц е бил болен, смазан от скръб, бил е на антидепресанти. Бил е готов да се хване за всичко и е бил обсебен от тази странна история за преживяването близко до смъртта. И вие го знаете много добре, Кутанс!
— Престанете! Омръзна ми да изкарвате Лоренц такъв, какъвто не е бил. Той не е бил наркоман, нито фанатик, бил е интелигентен човек, който е обичал сина си и който…
Тя го погледна високомерно.
— Клети приятелю, не виждате ли, че се отъждествявате с Лоренц? Обличате се като него, използвате неговия парфюм, говорите като него.
— Никой никога не ме е наричал „клети приятелю“.
— За всяко нещо си има първи път, повярвайте ми. Все пак признайте, че се оставяте да ви обземе неговата лудост.
Кутанс не се съгласи:
— Просто искам да възобновя разследването и да намеря сина му.
Маделин едва не се нахвърли с юмруци върху него:
— Но синът му е мъртъв, по дяволите! Бил е убит пред очите на майка си! Пенелопе ви се е заклела в това!
— Да, така беше — призна той. — Тя ми разказа нейната истина.
— Нейната истина, истината изобщо, каква е разликата?
Гаспар отново отвори чантата си, за да извади от нея тетрадката си, записките си и „архивите“ си.
— В броя си от април 2015 г. списание „Венити Феър“ е публикувало доста подробна статия за разследването, последвало отвличането на Джулиан.
Той подаде на Маделин фотокопието на статията, в която се изтъкваха приликите между отвличането на сина на Шон и това на сина на Чарлс Линдберг през 1934 г.
— Писна ми от вашия обзор на пресата, Кутанс.
— Обаче, ако си направите труда да прочетете статията, ще видите, че в края на материала редакторът изброява предметите, открити от следователите в леговището на Беатрис Муньос.
Младата жена неохотно прегледа подчертания пасаж: кутия с инструменти, два ловни ножа, ролка изолирбанд, бодлива тел, глава на кукла „Херцел“.
— Какво ви безпокои? Детската играчка ли?