— Но всичко, което ми говорите, са пълни фантасмагории!
— Не, Маделин, това не е вярно и вие го знаете. Престанете с тази ваша предубеденост. Лоренц може да е бил завладян от мъката, но не е бил луд. Решил е да отиде да се срещне с вас в Ню Йорк, защото е открил нова следа или най-малкото — нещо конкретно.
Тишина. След това тежка въздишка.
— Защо ли ви срещнах, Кутанс? Защо не ме оставите на мира и идвате да ме тормозите чак тук? Сега наистина не е подходящият момент, по дяволите.
— Елате с мен в Ню Йорк. Именно там са отговорите! Ще помолим Сотомайор да ни помогне и ще възобновим разследването на място. Искам да разбера какво е открил Шон Лоренц. Искам да разбера защо е искал да говори с вас.
Тя се опита да се измъкне:
— Идете сам, нямате нужда от мен.
— Преди две минути казахте точно обратното! Вие сте опитен следовател, познавате града, със сигурно са ви останали познати в Нюйоркското полицейско управление или във ФБР.
Като вдигна чашата да отпие от чая си, Маделин си даде сметка, че още носи на китката си пластмасовата гривна, която й бяха дали в болницата. Тя я свали и я размаха пред лицето на Кутанс, за да се помъчи да го вразуми.
— Гаспар, виждате, че се намирам в повратен момент от живота си. Преди малко се подложих на медицинска процедура, скоро ми предстои и друга, готвя се да създам семейство.
Драматургът сложи на масата телефона си. На екрана му имаше есемес от Карън Либерман, потвърждаващ резервацията на два билета за полет на авиокомпания „Иберия“ за този ден. Самолетът излиташе от Мадрид в 12:45 часа и кацаше на летище „Кенеди“ в 15:15 часа.
— Ако тръгнем веднага, може да го хванем. Ще се върнете преди 26 декември, точно навреме за втората процедура.
Младата жена поклати отрицателно глава. Гаспар настоя:
— Нищо не ви пречи да дойдете с мен. И без това трябва да убиете времето през следващите два дни. Дори в Мадрид не се работи по Коледа.
— Трябва да си почивам.
— По дяволите, мислите само за себе си!
Това беше капката, която преля чашата на търпението на Маделин. Тя запрати в лицето му кутията с тапас. Гаспар едва успя да се отдръпне, за да избегне снаряда, който се разби на настлания с керамични плочки под.
— За вас всичко това е игра! — избухна тя. — Разследването разпалва кръвта ви. То внася разнообразие в баналния ви живот, кара ви да се чувствате като филмов герой. Десет години се занимавах с такива случаи. Те дори съставляваха целия ми живот. И ще ви кажа нещо — това е врата към бездната. Всяко разследване отнема част от здравето ти, от способността ти да се наслаждаваш на живота, от безгрижието ти. В крайна сметка от теб не остава нищо. Чувате ли ме? Нищо! Една сутрин се събуждаш пълна развалиш! Вече минах през това и не искам да го преживявам отново.
Гаспар я изчака да приключи, след това събра нещата си.
— Добре, разбирам позицията ви. Няма да ви притеснявам повече.
„Мечокът“ бе излязъл, ръмжейки, от бърлогата си. Кутанс му подаде две банкноти, за да не показва ноктите си, и се отправи към вратата. Маделин го проследи с поглед. Знаеше, че остават още де сет секунди и мъчението й ще приключи. Въпреки това не можа да се въздържи да не извика след него:
— Защо го правите, по дяволите? Вие, който не се интересувате от нищо, който не обичате хората, нито самия живот, какво общо имате с тази история?
Гаспар се върна до масата и постави на нея една снимка. Фотографията бе на седящия на шейна Джулиан, направена в една зимна утрин на площад „Мисион Етранжер“. Просто едно дете с шал на вратлето, с блеснали и замечтани очичички и усмивка на лицето. Красиво като слънцето, свободно като вятъра.
Маделин побърза да отмести поглед от снимката.
— Ако си въобразявате, че може да ме накарате да се чувствам виновна с вашата груба уловка, жестоко се лъжете — каза тя, но въпреки това една сълза се търкулна по бузата й. Вероятно се дължеше на недоспиването, на умората и опънатите й до скъсване нерви.
Драматургът внимателно хвана ръката й. Думите му бяха не толкова увещаващи, колкото умолителни:
— Знам какво мислите. Знам, че сте сигурна, че Джулиан е мъртъв, но просто ми помогнете да се убедя в това. Моля ви да отделите два дни за разследването, нито минута повече. Кълна се, че ще се върнете навреме в Мадрид за втората процедура.
Маделин потърка с длани лицето си и погледна през стъкло то. Небето бе покрито с облаци и пак бе заваляло. Тъгата отново бе обхванала всичко: небето, сърцето й, мислите й. Дълбоко в себе си тя не искаше да прекара сама Бъдни вечер и тази скапана Коледа, когато човек трябваше да бъде радостен, влюбен и със семейството си. Гаспар имаше поне едно предимство — беше нейното мъчение и лекарството срещу него.