Мамка му!
Разочарована и крайно изнервена, тя се канеше да удари с юмрук машината, но драматургът хвана ръката й.
— Да не сте полудели! Овладейте се или…
— Здравейте, какво мога да направя за вас?
2
Гласът накара и двамата да се обърнат. На слабото осветление на полицейския участък съзряха лъчезарното лице на млада униформена полицайка от латиноамерикански произход с прибрана на кок смолисточерна коса. С младостта си, фините черти, дискретния грим и приветливата си усмивка тя изглеждаше като въплъщение на изяществото и пълна противоположност на дежурния зад бюрото. Сякаш в унисон със закона за всеобщото равновесие, грозотата на едни трябваше да бъде компенсирана от съвършенството на други.
Маделин се представи и изброи предишните си служебни постове.
— Искаме да говорим с полицай Сотомайор — каза тя.
Полицайката кимна.
— Значи идвате при мен. Аз съм Лусия Сотомайор.
Гаспар се намръщи. Като видя объркването, изписано на лицето му, латиноамериканка веднага се досети за недоразумението.
— А, навярно търсите Адриано?
— Точно така.
— Ние имаме еднакви фамилии. Не за първи път ни бъркат. Докато работеше тук, хората понякога си мислеха, че е по-големият ми брат или братовчед.
Маделин погледна гневно Кутанс. Погледът й сякаш казваше: „Дори не сте успели да проверите това!“ Той разпери безпомощно ръце. По телефона бе говорил на английски език, питайки за полицай Сотомайор, и всъщност отсреща никой не беше уточнил, че Сотомайор е жена.
— Къде работи сега Адриано? — попита драматургът, опитвайки се да поправи грешката си.
Полицайката бързо се прекръсти.
— Никъде, за съжаление. Той е мъртъв.
Ново споглеждане между Маделин и Гаспар. Въздишка. Недоверие. Объркване.
— Кога е починал?
— Преди по-малко от две години. Спомням си датата, защото беше празникът на Свети Валентин.
Лусия погледна часовника си и пусна две монети от четвърт долар в машината за напитки, за да си вземе чай.
— Да ви предложа нещо?
Младата полицайка беше не само изящна, но и много мила. Маделин помоли за кафе.
— Смъртта на Адриано беше истински шок — каза тя, като подаде чашката с кафе на бившата си колежка. — Тук всички много го ценяха. Имаше образцова кариера, която министерството обича да дава за пример.
— Какво ще рече това? — попита Гаспар.
Тя духна чая си.
— Да кажем, че е постигнал голямо личностно израстване. В детството си Адриано е преминал през много приемни семейства. Дори известно време се е движил с престъпни банди, преди да се осъзнае и да постъпи в полицията.
— При изпълнение на служебните си задължения ли загина? — попита Маделин.
— Всъщност не. Беше намушкан с нож точно до дома си, опитвайки се да разтърве двама побойници пред магазин за алкохолни напитки.
— Къде живееше той?
Тя посочи към вратата.
— Недалеч оттук, на Билбъри Стрийт.
— Заловиха ли убиеца му?
— Не, и това ядоса всички в службата. Фактът, че убиецът, заклал полицай, все още е на свобода, ни обезсърчава.
— Откриха ли поне кой е извършителят?
— Не, доколкото знам! Това наистина е драма, която хвърли петно върху участъка. Особено в нашия квартал! Самият Братън беше бесен. Това убийство е пълен анахронизъм, защото днес тази част на Харлем е много безопасна.
Лусия изпи остатъка от чая си на екс, като руснак — водката си.
— Трябва да се връщам на работа. Съжалявам, че ви съобщих такава тъжна новина. — Тя хвърли чашката си в кошчето, после добави: — Дори не ви попитах защо искахте да се видите с Адриано.
— Във връзка с един стар случай — отговори Маделин. — Отвличането и убийството на сина на художника Шон Лоренц говори ли ви нещо?
— Смътно, но мисля, че не беше в нашия район.
— Адриано Сотомайор е бил приятел на Лоренц. Той никога ли не ви е говорил за този случай? — попита Гаспар.
— Не, но тъй като ние работехме в различни отдели, не е много изненадващо.
Лусия се обърна към Маделин и добави:
— Както знаете, често с отвличанията на деца се занимава ФБР.
3
Студът и леденият вятър вцепеняваха крайниците, щипеха лицата и почти моментално зачервяваха болезнено всеки сантиметър незащитена кожа. Като излязоха на тротоара пред полицейския участък, Маделин закопча ципа на анорака, който си беше купила в последния момент от един магазин на летището в Мадрид. Намаза с крем ръцете си, сложи си балсам на устните и уви шала около врата си. В лошо настроение, тя се нахвърли без предупреждение върху виновника за бедите й: