Бърз като ексхибиционист или продавач на крадени часовници, той отвори капитонираното си яке, за да разкрие дебела папка от ламиниран картон.
— Дай ми това, Кайл. Аз водя разследване заедно с Кутанс. Дали ще я дадеш на мен или на него, е едно и също.
— Да, така е. Значи хиляда долара. Това е сумата, която смятах да му поискам.
— Аз съм ченге — каза тя.
Думите й изобщо не впечатлиха Кайл.
— Баща ми също е полицай.
Маделин се поколеба за секунда. Една от възможностите беше да го сграбчи за гърлото и да му я вземе със сила. Физически щеше да се справи, но нещо в Кайл наистина я плашеше. „У някои хора се е вселил дяволът“, обичаше да казва баба й. Ако това беше вярно, Кайл беше един от тях и всичко, което опиташе срещу него, щеше да се обърне срещу нея.
— Нямам в себе си хиляда долара.
— На около трийсет метра оттук има банкомат — отбеляза той с усмивка и посочи към осветената дрогерия от веригата „Дуейн Рийд“ на отсрещната страна на улицата.
Тя си запали от фаса втора цигара и се предаде. Този хлапак явно не беше като другите. Той беше оръдие на злото.
— Добре, чакай ме тук.
Маделин прекоси Гринуич Стрийт и отиде до банкомата, намиращ се в преддверието на дрогерията. Като застана пред него, се зачуди дали ще може да изтегли толкова пари в брой от кредитната си карта. За щастие, когато набра кода си, банкнотите от по петдесет долара излязоха без проблем. Младата жена тръгна обратно към хотела, глождена от мисълта, че всичко е прекадено просто. Не вярваше в подаръци, падащи от небето. Тя тъкмо прекосяваше улицата, когато мобилният й телефон завибрира. Бенедик й пращаше есемес, съдържащ линк към статията в „Паризиен“. Дори без да отваря линка, на екрана на айфона й се появи водещото заглавие: „Трагична смърт на Пенелопе Курковски, супермодел от 90-те години и муза на художника Шон Лоренц.“
По дяволите!
Докато в главата й се блъскаха стотици мисли, Кайл настойчиво попита:
— Донесохте ли парите?
Хлапакът бе свършил смяната си и беше яхнал спортния си велосипед. Той взе банкнотите и ги пъхна в джоба си, преди да й подаде картонената папка. После с няколко завъртания на педалите изчезна в нощта. За момент Маделин си помисли, че я е измамил и се е оставила да бъде изиграна като новобранец.
Но за неин късмет не беше така. Тя отвори папката и започна да чете съдържанието й под светлината на уличните лампи.
Така се запозна с Горския цар.
17. Горския цар
Пази ме, о татко! Студени ръце забива без жалост той в мойто сърце.
Йохан Волфганг Гьоте
1
Седнала на един фотьойл в салона на „Бридж Клъб“, Маделин усещаше как пулсира вената на врата й.
На масичката пред нея бяха разпилени листовете на мрачното досие, което преглеждаше вече час. Ужасният архив, събран несъмнено от Адриано Сотомайор, съдържаше десетки статии, изрязани от вестници или разпечатани от интернет, но също и протоколи от разпити, доклади от аутопсии и фотокопия на извадки от публикувани изследвания за серийни убийци.
Всички тези документи бяха свързани с поредица от отвличания и убийства на деца, случили се от началото на 2012 г. до лятото на 2014 г. в щатите Ню Йорк, Кънектикът и Масачусетс. Четири убийства — колкото ужасни, толкова и странни, — общото между които беше необяснимият начин на действие.
Поредицата започваше през февруари 2012 г. с отвличането на двегодишния Мейсън Мелвил в парка Шелтън, окръг Феърфийлд. Тялото му бе намерено след почти три месеца край едно езеро до Уотърбъри — друг град в Кънектикът.
През ноември 2012 г. четиригодишният Калеб Кофин бе изчезнал, докато си играел в градината на вилата на родителите си в Уолтъм, Масачусетс. Неговият труп бе отрит три месеца по-късно от туристи в един блатист район на планината Уайт Маунтинс.
Похищението през юли 2013 г. бе предизвикало бурни реакции. Томас Щурм бе отвлечен посред нощ в Лонг Айлънд от дома на баща си Матиас Щурм — немски архитект, женен за известна водеща от телевизия Зе Де Еф. Случаят бе мащабно отразен от всички медии в Германия. Първоначално бащата бе заподозрян, защото по това време със съпругата му били в процес на сложен развод. Немските таблоиди начело с „Билд“ се бяха развихрили и бяха съсипали Щурм с поредица скандални разкрития за личния му живот. Архитектът дори за кратко бе лежал в затвора, но в началото на есента тялото на Томас бе намерено близо до езерото Сенека в щата Ню Йорк. По този повод „Шпигел“ за пръв път бе нарекъл тайнствения похитител Erlkonig‘, Горския цар, по аналогия с персонажа на едноименната балада на Гьоте.