Сценарият се бе повторил през март 2014 г. с отвличането на малкия Даниъл Ръсел в един парк в Чикопи, щата Масачусетс, когато бавачката му за малко отклонила вниманието си от него. Трупът му бе открит след няколко седмици, този път в солените блата на Олд Сийбрук — балнеокурорт в Кънектикът.
И след това… нищо. От лятото на 2014 г. Горския цар бе изчезнал от полезрението.
2
Маделин отпи от черния чай пуер с аромат на лотос, с който се наливаше, откакто беше станала. Беше 6 часът сутринта. Салонът на „Бридж Клъб“ започна да се пълни с хора. Голямата камина привличаше като магнит най-ранобудните гости, които пиеха кафето си пред танцуващите в нея пламъци.
Тя разтри слепоочията си и се опита да извика спомените си. През няколкото години, които бе прекарала в Ню Йорк, беше чувала за Горския цар чрез медиите, но бе запазила само бегли спомени: убиецът бе вилнял в продължение на две години, връзката между различните убийства не беше установена веднага, службата, в която тя работеше, не се занимаваше със случаите и т. н.
Въпреки това още тогава я беше впечатлил един факт, който беше атипичен за този род престъпления — над нито едно от телата на четирите деца не бе упражнено насилие. Нямаше следи от изнасилване, от малтретиране, нито специална инсценировка. Докладите от аутопсиите, които лежаха пред нея, потвърждаваха, че по време на пленничеството им жертвите са били хранени добре. Телата им са били чисти и парфюмирани, косите им са били подстригани, а дрехите им — изпрани. Смъртта им, причинена от предозиране на лекарства, вероятно не е била мъчителна. Констатация, която не правеше по-малко ужасни деянията на убиеца, но затрудняваше обяснението на неговите подбуди.
Четейки досието, Маделин се досети, че всички криминолози, психиатри и профайлъри на ФБР са претърпели неуспех в опитите си да установят самоличността на психопата и да го заловят. Полицейските служби нямаха никаква заслуга за факта, че Горския цар не беше убивал през последните две години.
Тя отпи още една глътка чай, докато се наместваше по-удобно на фотьойла, за да облекчи болките в корема си. Обикновено нямаше много обяснения за бездействието на един сериен убиец. Най-често той или беше мъртъв, или бе лишен от свобода по други обвинения. Дали и тук причините бяха същите?
Обаче повече я измъчваше друг въпрос. Каква връзка имаше между случая с Горския цар и отвличането на Джулиан Лоренц? Щом Шон беше взел това уникално досие, сигурно си е помислил, че Адриано Сотомайор е смятал Горския цар за евентуалния похитител на сина му. Само че нищо в документите не потвърждаваше тази теза. В нито една статия не се споменаваше дори и бегло малкият Джулиан.
Въпреки приблизителното съвпадение на датите оставаше неясно какви аргументи бяха накарали полицая да стигне до заключението, че Джулиан може да е петата жертва на убиеца. И защо тялото му не беше намерено?
Въпросите се трупаха без дори наченки на някакво обяснение. Те образуваха в съзнанието й гъста гора, лабиринт, в който Маделин напразно търсеше нишката на Ариадна. Вероятно нямаше и нищо за разбиране. Лоренц вече не е бил с всичкия си, а Сотомайор е бил само един скромен следовател без особен размах, едва достигнал до чин лейтенант. Той се бе увлякъл по тази история, поддавайки се на тръпката от лесното разследване на хартия на един сериен убиец, когото напразно се бе опитал да свърже с отвличането на Лоренц-младши.
Маделин остави ума си да се скита и да гради и най-невероятните хипотези. Ами ако Беатрис Муньос беше Горския цар? Априори това не беше абсурдно. Датите на убийствата можеха да съответстват на версията й, но тя нямаше как да провери. Скачайки от една мисъл на друга, Маделин си спомни едно от предположенията на Кутанс и се опита да го изясни в светлината на последните си открития: дали самият Сотомайор не беше убит от Горския цар? Не, тя бълнуваше. Или по-скоро се опитваше да реши уравнение с твърде много неизвестни. Отказвайки да се предаде, реши да продължи да проучва.
3
Маделин взе телефона си и намери в интернет оригиналната статия на „Шпигел“, в която за първи път бяха нарекли убиеца Erlkonig. С помощта на гугъл преводач и познанията си по немски от гимназията тя си преведе статията, която представляваше много кратко интервю с Карл Доплер, бивш полицай от Германската федерална полиция в Мюнхен. Мъжът — очевидно добър специалист — беше консултант на няколко медии.