Докато сърфираше из други новинарски сайтове, Маделин намери много по-пълна и интересна статия в ежедневника „Ди Велт“ — съвместно интервю на Доплер и един професор по германска култура. Стойностно разискване, в което двамата мъже обясняваха паралела между начина на действие на американския убиец и персонажа от немския фолклор Erlkonig.
Въпреки че Гьоте не беше измислил това наименование, именно неговата балада, написана в края на XVIII в., беше популяризирала Горския цар. Ежедневникът бе отпечатал няколко силни и вълнуващи стиха от това произведение, които описваха пътуването с кон на баща и малкия му син през една гъста и тъмна гора — опасна територия, изцяло под контрола на страховито и зло същество.
В текста на баладата се преплитаха два диалога. Първо този на малкото, уплашено от чудовището момче, което баща му напразно се опитва да успокои. После по-тревожният, в който Горския цар директно се обръща към детето, за да го примами в мрежите си. В началото той се старае да го прилъже с ласкав тон, но след това бързо прибягва към бруталност, заплахи и насилие:
Виждайки, че синът му е обзет от паника, бащата се мъчи да го измъкне от това затруднение и препуска като луд, за да излезе от гората.
Но краят на баладата не оставяше съмнение за злощастната съдба на детето:
Произведението беше вдъхновило други творци — Шуберт бе създал по него известната си едноименна песен, — но с темите си, свързани с агресията и отвличането, то преди всичко бе послужило като основа за цяла серия от психологически и психиатрични анализи през XX в. За някои баладата беше очевидна метафора на изнасилването. Други виждаха в нея алюзия за двойствения образ на бащата, представен ту като закрилник, ту като мъчител.
Маделин продължи да чете. В останалата част от статията и двамата специалисти подчертаваха факта, че всички жертви на Горския цар са били намерени близо до вода или до гористи местности. Следваше обяснение, което касаеше повече ботаниката, от- колкото едно полицейско разследване.
Елшата, припомняше статията, „е дърво, което расте на влажни почви — блата, мочурливи места, по речни брегове, сред шубраци, където слънчевите лъчи никога не проникват. Поради високата й устойчивост на влага тя често се използва за направата на подпорни греди, понтони, някои мебели и музикални инструменти“. Но дървото беше известно не само с физическите си свойства, то заемаше сериозно място и в митологията. В Древна Гърция елшата символизирала живота след смъртта. В келтската култура друидите я смятали за символ на възкресението. Скандинавците правели от дървесината й вълшебни пръчки и считали, че димът при горенето й улеснява извършването на магии. В други краища на света елшата, чийто червен сок прилича на кръв, била свещено дърво, забранено да се сече.
Какво следваше от всичко това? Как да свърже тази богата символика с мотивите на убиеца? Авторът на статията внимаваше да не прави никакви заключения. Когато излезе от интернет, Маделин имаше чувството, че е преминала в нов кръг на някаква враждебна и мрачна „ничия земя“. Не беше лесно да се проникне в територията на Горския цар.
18. Заскреженият град
Знам, че животът ми ще бъде безкрайно скитане из неизвестни морета.
Никола дьо Стал
1
В 7 часа сутринта Маделин вече чакаше пред агенция „Фаст Кар“ на ъгъла на улица „Гейнсвурт“ и Гринуич Стрийт.
Беше смятала, че наемането на кола ще бъде обикновена формалност в Съединените щати, но тъй като не бе направила резервация по интернет, наложи й се да мине през безкрайни процедури и да попълни разширени формуляри, стоейки права в леденостудено помещение под погледа на един противен служител — някой си Майк, който предпочиташе да си чати с приятели по мобилния телефон, отколкото да намери решение на проблема й. Явно дори в Ню Йорк ерата на принципа „Клиентът винаги е прав“ беше приключила.
Изборът на автомобилите беше ограничен до малък екологичен „Спарк“, джип „Субару“ и пикап „Шевролет Силверадо“.