— Закъснявам за работа — побърза да му съобщи тя.
Кутанс чу на заден план градския шум, характерен за Ню Йорк — бученето на трафика, стъпки и гласове на хиляди забързани хора, вой на полицейски сирени.
— Днес не е ли денят на децата? — попита той.
— Коледа е утре — отговори красивата латиноамериканка.
— Къде работите?
— Управител съм на магазина „Тарталетките на Адел“ на Блийкър Стрийт. Днес е един от най-натоварените дни в годината.
Исабела беше спазила обещанието си и бе попитала съпруга си какво си спомня за посещението на Шон Лоренц.
— Андре има да ви казва някои неща — сподели тя. — Ако искате, минете да го видите, но преди 10 часа, защото трябва да заведе децата при майка ми. И гледайте да не закъснеят заради вас!
На Гаспар му се искаше да научи повече подробности, но Исабела вече бе прекъснала разговора. Като затвори, драматургът видя, че е получил есемес от Маделин: „Трябва да проверя сама две-три неща. Да се срещнем в хотела по обяд. М.“
Отначало се ядоса, но после си каза, че се бе надявал именно на такива инициативи от нейна страна, пък и нямаше време да се оплаква, ако искаше да хване съпруга на Исабела, преди той да излезе. Погледна часовника си, взе един бърз душ, среса се и се парфюмира с „Пурън Ом“ от 1992 г.
Като излезе от хотела, Кутанс отиде пеша до Франклин Стрийт, купи си билет за метрото и хвана влака по линия 1 до площад „Кълъмбъс Съркъл“, намиращ се югозападно от Сентръл Парк. Там се прехвърли на друга линия и след десетина спирки се озова на най-голямата метростанция в Харлем на 125-а улица, където през 90-те години на XX в. „Майсторите“ бяха шарили с графити десетки влакови композиции. Точно на това място Беатрис Муньос бе избрала да сложи край на живота си.
За по-малко от четвърт час Гаспар стигна до Билбъри Стрийт. Тази улица му харесваше. Скована от студа, но окъпана в слънце, тя излъчваше вечния аромат на идеализирания и носталгичен Ню Йорк. Пред на дома на Исабела градинар подкастряше клоните на един от уличните кестени, които хвърляха потрепващи сенки върху тротоара.
— Влезте и се чувствайте като у дома си — посрещна го Андре Ланглоа, като му отвори вратата.
Трите деца, които бе видял предния ден, седяха на същата семейна маса. Този път обаче те похапваха богата закуска: мюсли, меко сирене фесел, ананас „Виктория“ и жълто киви. Всичко това беше придружено от смях, веселие и задушевна атмосфера на фона на „Валс на цветята“ от „Лешникотрошачката“, който се носеше от един айпад. В семейство Ланглоа се правеше всичко за приобщаване на децата към културата.
— Значи така, жена ми ви приготвя яйчен пунш, докато аз се блъскам в службата! — пошегува се Андре, поднасяйки кафе на госта си.
С обръсната глава, атлетично тяло на културист, смугла кожа и леко разстояние между двата предни горни зъба, Андре Ланглоа веднага предизвикваше симпатия. По-млад от жена си, той бе облечен с долнище на анцуг и тениска със слогана на кандидатпрезидентската кампания на Тад Копланд.
Гаспар повтори накратко онова, което бе казал на Исабела предния ден, и се представи като писател, който пише биография на Шон Лоренц и се опитва да си изясни някои неясни обстоятелства около смъртта на сина му.
Докато го слушаше, Андре започна да бели портокал за най- малкото дете, седнало на високия си стол.
— Срещнах Лоренц само веднъж, но мисля, че вече го знаете.
Кутанс кимна, колкото да го подкани да продължи.
— Честно казано, жена ми вече ми бе разказвала за него. Знаех, че са имали връзка доста преди да се оженим, така че съвсем естествено го посрещнах с известно недоверие.
— Но щом го видяхте, недоверието ви се стопи.
Ланглоа кимна утвърдително.
— Изпитах искрено съжаление към него, когато заговори за сина си. Той беше напълно съсипан, разтревожен, с леко безумен поглед. Приличаше повече на клошар, отколкото на неустоим Дон Жуан.
Андре подаде няколко парчета портокал на малкия си син и даде наставления на двете по-големи момчета — от миенето на зъбите до кутиите с обяд, които трябваше да занесат при баба си.
— В онзи момент не разбрах много от историята, която Шон ни разказа за отношенията си с братовчеда Адриано, но Исабела се съгласи да го остави да рови из къщата.