Ланглоа започна да раздига масата и Гаспар машинално се включи, като сложи мръсните чинии в мивката.
— Нямах нищо против — увери го Андре. — В крайна сметка тя беше наследство на моята съпруга и самата процедура по наследяването беше по-дълга от очакваното, но посъветвах Исабела да отведе децата, а аз останах да наглеждам Лоренц.
— Тя ми каза, че той е взел някакви документи.
Както и предния ден, Кутанс се надяваше, че ще научи нещо повече, но Ланглоа бързо попари надеждите му:
— Така беше — отвърна Андре, като извади от хромираната кофа за смет найлонова торбичка, пълна с боклук, — но не мога да ви кажа точно какви. Стаята на Адриано беше пълна с всевъзможни документи и папки.
Той завърза торбичката с боклука и отвори входната врата, за да я хвърли във външния контейнер.
— Обаче Шон Лоренц не отнесе само това — каза Андре, докато слизаше по стълбите на верандата.
Гаспар го последва в градината.
— Той ме попита дали може да огледа и колата на Адриано — „Додж Чарджър“, — която бе стояла паркирана ей там повече от година. — Ланглоа посочи с брадичка към една сляпа алея, перпендикулярна на улицата. — Миналото лято я продадох, но тя съвсем не беше лоша, макар че никой не я беше поддържал след смъртта на братовчеда. Когато дойде Шон, акумулаторът беше паднал. Лоренц огледа щателно доджа. Мисля, че и той самият не знаеше какво търси. После, сякаш обзет от внезапна идея, отиде до дрогерията на 131-ва улица. Върна се след пет минути с руло с големи торби за боклук. Отвори багажника на колата, извади постелката и я пъхна в една от найлоновите торби. След това си замина, без да каже и дума.
— Тате! Тате! Сидни ме удари — извика едно от момчетата, като излезе тичешком от къщата и се хвърли в прегръдките на баща си.
— И оставихте Шон да си тръгне, без да го питате нищо? — възкликна удивено Кутанс.
— Беше трудно да го удържиш — обясни Андре, успокоявайки сина си. — Лоренц беше като в транс. Сякаш живееше на друга планета, на светлинни години от нашата. Цялото страдание бе изписано на лицето му.
Сълзите на момчето вече бяха изсъхнали и то гореше от нетърпение да отиде при брат си.
Андре разроши косите му.
— На никого не пожелавам да загуби детето си — промърмори той сякаш на себе си.
3
Доминик By бе като излязъл от филм на Уонг Карвай.
Конте по душа, агентът от ФБР винаги носеше безупречно ушити костюми, тъкани вратовръзки и копринени кърпички в горното джобче на сакото. Тази сутрин, със скрити зад слънчевите очила очи, елегантната му фигура се появи на фона на небостъргачите, които, сякаш за да бъдат в тон с кашмирения му тренчкот, бяха придобили същия синкав цвят с металически нюанси.
— Благодаря, че дойде, Доминик.
— Нямам много време, Маделин. Ханс и момичетата ме чакат в колата. Днес дори пясъкът в детската градина е твърд като камък.
Той седна до нея на пейката, запазвайки известно разстояние. На ръцете си носеше черни ръкавици от много фина кожа. Доминик внимателно извади от вътрешния джоб на тренчкота си сгънат на четири лист хартия.
— Направих проучванията, за които ме помоли. Няма нищо обезпокоително около убийството на Адриано Сотомайор.
— Какво означава това?
— Този глупак е решил да се направи на велик и се е намесил невъоръжен в кавга между двама дребни дилъри. Страстите са се разгорещили и той е бил намушкан в гърлото. Край на историята.
— Кой е бил убиецът?
— Нестор Мендоса, на двайсет и две години. Дребен хулиган от испанския Харлем. Сприхав и импулсивен, той току-що бил излежал три години в „Райкърс“.
— Защо не са го арестували?
Азиатецът сви рамене.
— Защото се е измъкнал, естествено. Той има роднини в Сан Антонио, но там не са открили следа от него.
— Обикновено при издирването на убийци на полицаи се проявява по-голямо усърдие, нали?
— Рано или късно ще бъде задържан при проверка на пътна полиция или трупът му ще бъде открит след някое сбиване по улиците на Малката Хавана. Ти по-скоро ми кажи защо се интересуваш от смъртта на Сотомайор.
By беше предпазлив агент. Маделин знаеше много добре, че ако се е съгласил да й даде някаква информация, то е само от практични съображения. Познавайки я като истински професионалист, той смяташе, че ако е надушила някаква обещаваща следа, ще е първият, който ще се възползва от това.
— Мисля, че смъртта на Сотомайор е свързана с друг случай — каза тя.
— С какъв случай?
— Ти ми кажи — отвърна младата жена.