By никога нямаше да дойде на срещата само с една стрела в колчана.
— Мислиш за брат му, нали?
„Брат му? Кой брат?“ — Маделин почувства внезапен прилив на адреналин.
— Кажи ми какво ти е известно за него — отговори раздразнено тя.
Федералният агент намести слънчевите си очила със сребристи рамки. Всичките му движения изглеждаха предварително пресметнати и отрепетирани съобразно някаква загадъчна хореография.
— Докато проучвах случая на Сотомайор, се натъкнах на нещо странно. Той е имал по-малък брат, Рубен, преподавател по история в Университета във Флорида.
— Искаш да кажеш доведен брат, нали?
— Не знам. Факт е, че през 2011 г. Рубен Сотомайор е намерен убит в един парк в Гейнсвил, където обичайно правел джогинг.
— Как е бил убит?
— Дивашки, бил е пребит до смърт с бейзболна бухалка. — By разгърна вестника, който държеше. — Задържан е някой си Янис Перахия — бездомник, който понякога нощувал в парка. Той не оказал особена съпротива. Мъжът бил психично болен и от години обикалял по психиатрични болници и домове. Той почти си признал и веднага бил осъден на трийсет години затвор. Казано накратко, гаден, но бързо приключен случай, докато миналата година от „Трансперънси Проджект“ не решили да разлаят кучетата.
— Организацията, която се бори срещу съдебните грешки?
— Да. Те пак се опитали да ни обвинят в претупване на разследването, като намерили съдия, който издал заповед да се направи нов, по-точен ДНК анализ.
— На какво основание?
— Винаги едни и същи приказки — признания, които може да са били изтръгнати от психически нестабилна личност, и напредъка на науката, който дава възможност да се идентифицира ДНК фрагмент, който преди това може да е бил пропуснат.
Маделин поклати глава.
— Какъв напредък на науката само за четири години?
— Съгласен съм, че това са глупости, макар и не съвсем. С новите техники за амплификация на ДНК може да се…
— Знам всичко това — прекъсна го тя.
— Накратко, направените нови тестове оневинили бездомника.
Маделин осъзна, че By крие най-интересното за накрая.
— Какво е послужило като доказателство за неговата невинност? — попита тя.
— Върху спортния костюм на Рубен била намерена ДНК, която преди това не е била открита.
— И се е оказало, че тази ДНК фигурира в базата данни, нали?
— Да. Дори е била на полицай Адриано Сотомайор.
На Маделин й бяха нужни няколко секунди, за да осмисли разкритието.
— И какво е заключението? Че Сотомайор е убил брат си?
— Може би да, а може би не. Може и да са следи от контакт, който е много трудно да се определи кога точно се е състоял.
— Знаеш ли дали двамата братя са общували?
— Нямам никаква представа. Тъй като междувременно Адриано е бил убит, разследването не е било подновено.
— И с това историята приключва?
— За съжаление. Сега е твой ред да ми дадеш нещо, Мади! Кажи ми какво разследваш.
Младата жена поклати отрицателно глава. В момента и дума не можеше да става да му каже за Лоренц, а още по-малко за Горския цар.
Без да крие своето разочарование, контето стана с въздишка от пейката.
— Продължавай да проучваш случая на Сотомайор — посъветва го Маделин.
By опъна тренчкота си и разтегна уста в пресилена усмивка. Отработените му движения бяха като на забавен кадър.
Той махна превзето с ръка за сбогом и си тръгна, за да се присъедини към семейството си, вървейки към слънцето с танцова походка, сякаш под звуците на саундтрака „Юмедзи“.
19. На прага на ада
Всеки си мисли, че е сам в ада, и точно това е адът.
Рене Жирар
1
В ресторанта ухаеше прекрасно на царевичен хляб.
За да избяга от студа, Гаспар се бе приютил в „Синият паун“ — един от храмовете на „кухнята за душата“ в Харлем. През делничните дни той бе отворен само за обяд, но в събота и неделя още в 10 часа сутринта човек можеше да се наслади на богата закуска от пържено пиле, сладки картофи с подправки и пържени филийки с карамелен сос.
Драматургът се беше настанил близо до входа на един от столовете край подковообразния бар. Заведението, в което цареше задушевна атмосфера, вече беше доста пълно — туристи, семейства с деца от квартала, красиви момичета, които посръбваха коктейли с поетични имена, възрастни афроамериканци, облечени като Робърт Джонсън и Телониъс Монк.
Кутанс вдигна ръка, за да привлече вниманието на бармана. Ужасно му се пиеше уиски, но вместо това си поръча отвратителен чай от ройбос, и се утеши, като излапа една бухта с бананов пълнеж. Чак когато се засити, изпита усещането, че мозъкът му отново заработи. Отначало се замисли за това, което му беше разкрил Андре Ланглоа. Защо Шон Лоренц бе взел постелката от багажника на стария автомобил на Адриано Сотомайор? И най-важното: какво е възнамерявал да направи с нея?