Наетата от нея къща беше последната на задънената уличка. Тя нямаше нищо общо с другите. Постройката представляваше стоманобетонен куб, украсен шахматно с червени и черни тухли. Маделин набра нов код, за да отвори голямата стоманена врата, над която с фини букви от ковано желязо бе изписано „Cursum Perficio“(Тук завършва моят път-лат.).
Щом влезе в антрето, се случи нещо странно — изпита чувство, което приличаше на влюбване от пръв поглед. Очарование, което я развълнува до сълзи. Откъде идваше това усещане, че си е у дома? Това необяснимо впечатление за хармония? От безупречната организация на пространството? От топлите златистожълти отблясъци на слънчевата светлина? От контраста с царящия навън хаос?
Маделин винаги бе изпитвала афинитет към интериора. Дълго време това беше дори важен елемент от работа й — да разгадава заобикалящата я обстановка. Но тогава местата, които изследваше, имаха една неприятна особеност — бяха местопрестъпления.
Тя остави куфара си в единия ъгъл на антрето и бавно обиколи всички стаи. Cursum Perficio се оказа реставрирано студио от двайсетте години на XX в., разположено на три нива около зелен вътрешен двор.
На средното ниво имаше кухня, трапезария и голям, почти празен хол. От него се спускаше груба дървена стълба, по която се стигаше до етаж на нивото на градината, разделен на две стаи с изглед към фонтан, заобиколен от пълзящи растения. Най-горното ниво бе изцяло заето от огромно ателие, спалня и баня.
Очарована, Маделин остана дълго време в ателието, възхитена от високите над четири метра прозорци, през които се виждаха безбрежното небе и върховете на дърветата. В описанието, предоставено на сайта, бе прочела, че къщата е принадлежала на художника Шон Лоренц. В действителност ателието изглеждаше така, сякаш художникът току-що бе излязъл от него: изпъстрен с ярки петна от боя под, стативи и рамки във всякакви размери, празни платна, подредени на специални етажерки, безброй бурканчета и флакони с бои, разнообразни четки.
На Маделин не й се искаше да напусне ателието. Беше невероятно вълнуващо да стои в светая светих на художника. Като се върна в хола, тя отвори остъклената врата, която водеше към терасата. Като излезе на нея, я посрещна опияняващият аромат на цветята, който се носеше от вътрешния двор, и Маделин с усмивка се загледа в двете червеношийки, които кръжаха около закачената на стената хранилка за птици. Беше по-скоро на село, отколкото в Париж! Сега знаеше какво ще направи — първо щеше да вземе душ и после щеше да седне на терасата с чаша чай и някоя хубава книга!
Тази къща бе върнала усмивката на лицето й. Беше права да послуша инстинкта си и да дойде тук. Париж наистина беше градът, в който всичко можеше да се случи.
5
Проклинайки проливния дъжд, Гаспар преминаваше от тротоар на тротоар, като държеше якето над главата си, а ремъкът на пътната му чанта болезнено се врязваше в рамото му. Подтичвайки така, той измина разстоянието от площад „Данфер-Рошро“ до метростанция „Едгар-Кине“, без да спре нито веднъж. Когато пое по улица „Дьоламбр“, се озова на познат терен. Преди две години Карън му беше наела голям апартамент на ъгъла на площад „Дьоламбр“. Помнеше добре тази улица — малкото училище, хотел „Ленокс“, цветарското магазинче „Необикновената градина“ с отрупаната му с цветя витрина и ресторантите „Суши Гозен“ и „Бистро дю Дом“, където понякога се хранеше.
Когато стигна до булевард „Монпарнас“, дъждът най-после спря. Гаспар облече якето си и избърса очилата си. От улицата се носеше силен, разнороден шум: пиратки, тромби, свирки, сирени, скандирания срещу правителството. Булевардът бе пълнен с демонстранти — плътна тълпа, която се канеше да се втурне по улица „Рен“. Той разпозна електриково жълтите жилетки и червените елеци на членовете на Общата конфедерация на труда, струпани около готов да полети във въздуха огромен балон и звукова уредба, която подгряваше и без това изгарящата от нетърпение да потегли тълпа.
Драматургът се гмурна сред морето от флагчета и знамена, за да стигне задъхан до булевард „Распел“. Там, облекчен, че е намерил малко спокойствие, той се облегна на една улична лампа, за да си поеме дъх. Плувнал в пот, извади от джоба си листа, който му беше изпратила Карън, и прочете отново адреса на къщата и инструкциите как да стигне до нея. После продължи пътя си по тротоара, който проблясваше под бледите слънчеви лъчи.