— И майката се е преструвала, че не вижда това?
Бившата учителка присви очи.
— Майката, ако трябва да… Как ли се казваше тя? О, да, Бианка.
— Тя в крайна сметка е напуснала семейството, така ли?
Нела извади от джоба си носна кърпичка и избърса стъклата на очилата си с тъмна горна част на кръжилата. С бялата си коса и този модел рамки тя приличаше на полковник Сандърс.
— Предполагам, че е биел и нея — каза тихо старата жена.
— Пазете се, че ида! — извика Хорас, като постави на масата табла, на която имаше кенче кока-кола, чайник и два бейгъла, гарнирани със сьомга, лук, каперси и прясно сирене.
Нела покани Маделин да закуси с нея.
— Не са като бейгълите на „Ръс и Дъщери“, но въпреки това са много добри — каза тя, като отхапа от сандвича си.
Младата жена направи същото, после отпи глътка от газираната си напитка, преди да продължи да разпитва:
— Казаха ми, че Адриано е имал брат.
Старата учителка се намръщи.
— Не, не мисля така.
— Имал е, сигурна съм. Казвал се е Рубен. Бил е със седем години по-малък от него.
Нела се замисли за момент.
— Когато Бианка си тръгна, се носеше слух, че е бременна от друг мъж, а не от Ернесто. Какво ли не се говори в малките градчета!
— Вие не повярвахте ли?
— Бианка може да е била бременна, но ако е било така, била е бременна от съпруга си. Тя беше хубава, но нито един мъж в Тибъртън не би рискувал да си спечели за враг такъв умопобъркан човек като Ернесто.
Едно нещо не преставаше да тормози Маделин.
— Защо Бианка е изоставила по-големия си син?
Нела вдигна рамене. Тя отхапа още една хапка от сандвича си, после внезапно си спомни какво бе забравила да попита гостенката си.
— Как научихте за всичко това? Как ме намерихте?
— Благодарение на Исабела Родригес — отговори Маделин.
На учителката й бяха нужни няколко секунди, за да си спомни братовчедката на Адриано.
— О, да, малката Исабела. От време на време идва да ме посещава. Добро момиче е, като вас.
— Външността понякога лъже. Не съм точно добро момиче — каза с усмивка Маделин.
Нела отвърна на усмивката й.
— Напротив.
— А виждали ли сте Адриано след това?
— Не, но често си мислех за него. Надявам се, че е добре. Знаете ли как е?
Маделин се поколеба. Защо да разстройва тази стара дама с ужасната новина?
— Той е добре, не се притеснявайте за него.
— Може да сте добро момиче, но лъжете — каза учителката.
— Права сте, Нела. Заслужавате да знаете истината. Адриано е мъртъв от почти две години.
— Това има връзка с вашето разследване за онзи художник. Иначе нямаше да дойдете да ме видите.
— Честно казано, още не знам.
За да не се разпростира върху смъртта на полицая, тя смени темата:
— В края на живота си Ернесто е бил болен от рак на гърлото. Изглежда, Адриано го е взел при себе си. Според вас възможно ли е това?
Нела се ококори. Зад дебелите стъкла очите й станаха огромни.
— Ако е вярно, това е изненадващо. Бих се учудила, ако Адриано е станал привърженик на християнското милосърдие.
— Какво искате да кажете? — попита Маделин, като й наля чай.
— Ако не я е преживял лично, човек не може да си представи болката, причинена от изтезанията. Мъченията, на които бе подложен Адриано, и тяхната продължителност, всичко това неизбежно нанася травми и има трайни последствия — невъобразимо психично разстройство.
— Какво имате предвид? — попита младата жена.
— Мисля, че в някакъв момент тази натрупана болка и омраза не може да се овладее. По един или друг начин човек в крайна сметка ги насочва към себе си или към другите.
Уклончивите думи на старата учителка подтикнаха Маделин да направи един последен опит:
— Горския цар говори ли ви нещо?
— Не. Това някаква марка градински мебели ли е?
Маделин се изправи, за да се сбогува.
— Благодаря за помощта, Нела.
Беше харесала тази жена. Искаше й се да има такава баба. Преди да си тръгне, тя изрази безпокойството, което не й даваше мира, откакто бе пристигнала:
— Този санитар…
— Хорас ли?
— Да. Той добре ли се отнася с вас? Изглежда малко странен.
— Външността лъже, или поне в този случай. Успокойте се, той е добър човек. Впрочем и неговият живот не е бил лесен.
Сякаш за да подсили думите на Нела, на верандата се разнесе обезпокоително пращене при един по-силен порив на вятъра. Маделин не можа да се въздържи да не погледне към остъкления таван, почти готова да го види как се напуква.