— Ако не възразявате, да се върнем на Лоренц.
Хлъзгав като змиорка, Стокхаузен не възнамеряваше да позволи на Кутанс да води срещата.
— Първо, откъде разбрахте за тази история? — попита той.
Гаспар не се хвана на играта му. Щом ученият се беше съгласил да го приеме толкова бързо, значи се тревожеше за своята репутация и тази на лаборатория си.
— Ще спестим време, господин Стокхаузен, ако ми кажете направо и без заобикалки какво точно дойде да иска от вас Шон Лоренц.
— Не мога. Нали знаете, че всичко е поверително.
— Гарантирам ви, че няма да е задълго. Във всеки случай не и когато група полицаи дойде в Лепен да ви закопчее с белезници. Това ще предизвика голяма атракция в хотел „Жером“, повярвайте ми.
Собственикът на лабораторията възмутено попита:
— И за какво ще ме арестуват?
— За съучастие в убийството на дете.
Стокхаузен извика хрипливо:
— Вън оттук! Ще се свържа с моя адвокат.
Вместо да си тръгне, Гаспар се настани по-удобно на твърдия диван.
— Не е задължително да се стига до такива крайности.
— Какво точно искате да знаете?
— Вече ви казах.
Луи XVI не се съпротивлява дълго. Той извади красивата си копринена кърпичка от горното джобче на блейзъра си, за да попие потта от челото си, и се предаде.
— На въпросния 23 декември Шон Лоренц нахлу в кабинета ми крайно развълнуван. Изглеждаше като умопобъркан. Честно казано, ако не беше толкова известен, нямаше да го приема.
— Той носеше найлонова торба, нали?
На лицето на Стокхаузен се изписа погнуса.
— Да, торба за боклук, в която имаше стара тъкана постелка от онези, които се използват за багажниците на колите.
Гаспар кимна утвърдително.
— Тя наистина е била от багажника на един додж.
— Накратко — продължи собственикът на лабораторията, — Лоренц искаше да разбере дали по тази постелка има някакви генетични следи от сина му.
— Технически възможно ли е да се установи това?
Стокхаузен сви рамене — що за нелеп въпрос?
— Разбира се, след като Лоренц беше при нас. Единственото, което трябваше да направим, бе да вземем с памучен тампон малко от слюнката му. Сравнението на ДНК, за което молеше, не е кой знае колко по-сложно от обикновен тест за бащинство, освен че отнема малко повече време.
— Предполагам, че Шон е бързал.
Директорът на лабораторията кимна утвърдително.
— По време на празниците в края на годината винаги има много служители в отпуска. Но всички проблеми се решават, когато сте съгласен да извадите чековата си книжка.
— В конкретния случай каква беше стойността на чека?
— В този случай беше нещо по-добро от чек.
Стокхаузен се изправи и се насочи към картината на Банкси, зад която беше скрит малък сейф със система за разпознаване на пръстови отпечатъци. Ученият отвори стоманения шкаф и извади малка картина с тъмна дървена рамка. На рисунката, носеща подписа на Шон Лоренц, бяха изобразени нюйоркските небостъргачи.
Гаспар си представи сцената и му се догади — дебелият Стокхаузен изкопчва от агонизиращия от скръб Лоренц една последна картина като заплащане за един прост генетичен анализ.
Луи XVI нямаше вид, че си дава сметка за своята низост.
— Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че това е последната творба на художника! — възкликна той, доволен от своята остроумна забележка.
Кутанс потисна желанието си да счупи рамката, да скъса на парчета рисунката, да излезе на терасата и да хвърли към небето малките хартиени късчета, както се разпръсква пепелта на покойник. Това щеше да бъде ефектно, но нямаше да го приближи към целта на търсенето му. Той запази спокойствие и продължи разговора:
— Значи Лоренц ви е нарисувал тази картина, за да се съгласите да ускорите анализа…
— Гарантирах му, че ще получи резултатите сутринта на 26 декември. Беше сложно, но изпълнимо.
— И е трябвало да дойде отново след три дни?
— Но той така и не дойде да получи резултатите си, защото междувременно е умрял — добави Стокхаузен и замълча за миг. — Резултатите пристигнаха по график, но останаха да чакат в нашите компютри. Нямаше съдебно нареждане и никой не се появи за тях. Имаме софтуерна програма, която автоматично изпрати три напомняния, а след това забравих за случая.
— За смъртта на Лоренц са писали всички вестници. Това не ви ли накара да реагирате?