— Не виждам каква е връзката. Той е умрял от сърдечен удар насред улицата.
По този въпрос Стокхаузен беше прав.
— Всяка година — продължи той — в началото на есента моят екип извършва архивиране на нашите файлове. Едва тогава научих резултатите.
— И какво показаха те? — попита нетърпеливо Гаспар.
— Тестът за бащинство беше положителен.
— И по-конкретно?
— По-конкретно, въпреки че постелката е била почистена, не беше трудно да открием по нея следи от кръвта на сина на Шон Лоренц.
— Предупредихте ли полицията?
— Както ви казах, открих това миналия септември! Потърсих в интернет и видях, че детето е мъртво, убито от някаква луда. Какво щеше да промени моето обаждане в полицията?
— Нищо — призна Кутанс и стана от дивана.
Стокхаузен настоя да го изпрати до асансьора.
— На кого е принадлежала тази постелка за багажник? — поинтересува се той.
— Не мислите ли, че е малко късно да се безпокоите за това?
Управителят на лабораторията настоя:
— Превозното средство на Беатрис Муньос ли е било? Тя е убила и други деца, нали?
Гаспар осъзна, че той крие нещо от него.
— По дяволите! Какво премълчавате, Стокхаузен?
Кабината на асансьора пристигна и вратите се отвориха, но Кутанс не сваляше очи от учения. Мъжът дишаше учестено, сякаш току-що бе пресякъл на бегом Манхатън.
— На онази постелка са намерени следи от кръв от сина на Лоренц, но не само от него… Имало е и други следи — кръв, слюнка от други хора.
— На деца?
— Невъзможно е да се каже.
— Какво е вашето обяснение?
— Не знам! Аз не съм нито полицай, нито съдебномедицински експерт. Може да са хиляда неща — следи от контакт…
— А вие как смятате?
Стокхаузен изпъшка:
— Смятам, че в багажника на този автомобил са превозвани и други тела.
4
Маделин прие разговора, докато шофираше.
— Слушам те, Доминик.
— Направих това, което поиска, Мади, разрових се в случая на Сотомайор и открих нещо много странно.
Макар и в отпуска, Доминик By говореше с характерния тон на ликуващ ловец.
— За брата ли?
— Да, за Рубен. Няколко седмици преди смъртта си той отишъл в полицейското управление в Гейнсвил, за да съобщи за изчезването на собствената си майка.
— Бианка Сотомайор?
— Точно така. Родена през 1946 г., шейсет и пет годишна по време на събитията. Току-що се била пенсионирала. Преди това е работила в различни болници, първо в Масачусетс, после в Торонто, Мичиган и Орландо.
— Имала ли е съпруг? Приятел?
— Омъжвала се е само веднъж за Ернесто Сотомайор, бащата на Адриано и Рубен. След това е живяла с канадски лекар и търговец на автомобили в Орландо, който е починал през 2010 г. По време на изчезването й се е срещала с млад, четирийсет и четири годишен мъж, който е държал спа център в региона. Напоследък, изглежда, се котират старите жени.
— Изчезването й било ли е разследвано?
— Да, но не е довело до нищо. Досието е празно. Никакви предварителни признаци, никакви улики, никакви следи. Бианка Сотомайор сякаш се е изпарила.
— И съдията в крайна сметка я е обявил за мъртва?
— Да, през ноември 2015 г.
„Именно затова процедурата за наследството на Адриано се е проточила толкова дълго“, помисли си тя.
— Свърших своята част от работата, Мади. Сега ми кажи защо толкова те интересува този случай.
— Ще ти се обадя по-късно — обеща тя и затвори, без да му даде време да я засипе с въпроси.
Бедна след това позвъни на Исабела, но попадна на гласовата й поща. Тогава реши да се свърже с Гаспар.
— Къде сте, Кутанс? В Манхатън?
— Че къде да бъда? Да се пека на слънце в Папеете или Бора Бора ли? Току-що бях при Стокхаузен. Попаднах на следа. Можете ли да си представите…
— По-късно — прекъсна го тя. — Ще мина да ви взема. Наех кола, в момента пътувам по Южната щатска магистрала в района на Хемпстед. Връщам се от Хамптънс. Много дълга история. Ще ви я разкажа.
— Аз също имам много неща за разказване.
— Ще ми ги кажете по-късно, остава ми един час път. Междувременно бих искала да ми направите една услуга.
Гласът на Маделин — ясен и решителен — подсказа на Гаспар, че сега тя не е в същото настроение, както предната вечер.
— Слушам ви.
— През две улици от хотела, на Томас Стрийт, има магазин за професионални инструменти, наречен „Хогарт Хардуеър“. Вие…
— Какво да направя там?
— Оставете ме да се изкажа, де! Имате ли лист и химикалка? Запишете си какво да купите: две електрически фенерчета, флуоресцентни лампи, кози крак от закалена стомана, клещи…