— И къде ще отидем с тези неща?
— Това вие ще ми кажете. Направете точно каквото ви казвам. Чувате ли ме, Кутанс?
Явно Маделин бе открила нещо, което я бе накарало да отхвърли предишните си съмнения относно обосноваността на това разследване. Нещо, което той не би могъл да открие сам.
Гаспар си каза, че ненапразно е отишъл да я потърси в Мадрид.
20. Любимият син
Черното само по себе си е цвят, който съдържа и поглъща всички останали цветове.
Анри Матис
1
Те бяха напуснали Ню Йорк в ранния следобед, поемайки по пътя на изток в най-натоварения трафик. Първите сто километра до Ню Хейвън бяха кошмарни. Претоварена магистрала, осеяна с голям брой пътни възли. Градски ад, който се простираше до безкрая. Агонизиращ район, разяждан от бетонни метастази, задушен от изгорели газове и фини прахови частици.
Маделин и Гаспар се възползваха от пътуването, за да съберат парчетата на мрачния пъзел. Историята на едно опропастено детство, на насилие, което в крайна сметка бе породило десетократно по-голямо насилие, на ежедневна жестокост, която години по-късно бе породила убийствена лудост. Историята на бомба със закъснител. Историята на малко момче, което родителите — всеки по свой начин — бяха превърнали в чудовище.
Маделин усили парното. Навън вече се стъмваше. Денят беше изтекъл, без да забележи, увлечена от зачестилите разкрития. Те изплуваха от сенките на цели партиди. Вече се бе сблъсквала с този феномен при някои от предишните си случаи. Настъпил бе най-вълнуващият момент от разследването — реваншът на истината, когато, след като са били скривани прекадено дълго, някои доказателства изплуваха на повърхността с опустошителна сила. Мъглата в главата й започваше да се разсейва и картината, която се очертаваше, я ужасяваше.
Винаги е трудно да се установи първопричината за една трагедия, да се определи точният момент, когато се преобръща един живот. При все това от няколко часа Маделин беше сигурна, че трагедията е започнала през лятото на 1976 г. в малкото рибарско пристанище Тибъртън в Масачусетс, към което пътуваха сега.
През онова лято медицинската сестра от местната клиника Бианка Сотомайор научила, че носи второ дете. В мига, в който видяла резултатите от кръвния си тест, тя взела радикално решение. Уморена да понася ежедневните обиди и побои от страна на съпруга си Ернесто, тя взела спестяванията си и незабавно напуснала дома си, за да започне нов живот в Канада.
По това време по-големият й син Адриано още не бил навършил шест години. Останало само с баща си, момчето станало единственият потърпевш на неговата бруталност. То било подлагано на постоянен побой и унижения, извършвани понякога с невъобразима жестокост. Изминали още две дълги години, преди учителката му Нела Бонинсеня да съобщи за действията на бащата и да освободи детето от неговите страдания.
Животът на момчето се подобрил. Далеч от баща си, Адриано имал късмета да бъде настанен в грижовно приемно семейство, което дори му позволявало да поддържа връзка с братовчедка си Исабела. В Харлем той имал нормално юношество и се сприятелил с младия Шон Лоренц — талантлив художник на графити, и неуравновесената Беатрис Муньос — дъщеря на чилийски емигранти, която поради своята външност, също като него, била преживяла трудно детство, изпълнено с презрение и унижения.
Тримата сформирали „Майсторите“ — група на графитисти, които покривали с ярките си рисунки вагоните в метрото и стените на Манхатън. Адриано не бил много прилежен ученик. Той бързо напуснал училище и след малко бурна младост в крайна сметка започнал работа в полицията, където без особени сътресения напреднал в службата. Привидно той водел порядъчен живот. Но кой можел да каже какво се случвало в главата му?
На този етап фрагментите на пъзела ставаха по-хипотетични. Маделин знаеше, че оттук нататък трябва да се основава на впечатления и вероятности, подкрепени от малкото, но значителни открития, които бяха направили в Ню Йорк. Въпреки това общата картина, която се очертаваше, беше невероятно логична.
Младата жена беше сигурна в едно — сенките от детството на Сотомайор не били изчезнали напълно. Те се появили отново в началото на 2010 г., когато Адриано попаднал на следите на по- малкия си брат, Рубен — преподавател в университета в Гейнсвил. Дали преди това двамата братя са знаели за съществуването си? Дали са общували? На този етап Маделин не знаеше това, обаче бе сигурна, че по онова време Адриано бил измъчван от жажда за отмъщение, която прераснала в смъртоносна лудост. Той открил майка си във Флорида. Отначало несъмнено мислел да я убие, но после решил, че смъртта е прекалено слабо наказание за онова, което му е причинила.