Обикновено избягваше този спомен, защото го разплакваше. Тази вечер обаче го прие с удоволствие като един красив момент, за който си мислеше с благодарност. И това промени всичко.
— Студено е — оплака се Маделин, като седна до него на един от нестабилните столове край високата пластмасова масичка.
Тя реши да изпие кафето си на един дъх, но то се оказа прекалено горещо, така че го изплю обратно в чашата.
— По дяволите, Кутанс, да ме убиете ли искате? Дори с едно кафе ли не можете да се справите?
Маделин Грийн в цялото й великолепие. Гаспар невъзмутимо стана от стола си и отиде да й донесе ново кафе. И дума не можеше да става да се скара с нея и да наруши хода на разследването.
Докато чакаше, младата жена погледна телефона си. Вниманието й привлече есемесът от Доминик By: „Подарък за теб, ако си сама на Бъдни вечер. Весела Коледа!“ Лаконичният есемес бе придружен от обемен прикачен файл. Тя кликна върху него, за да го отвори. By бе успял да получи извлечение от банковата сметка на Адриано. То представляваше истинска златна мина.
— Откъде се взе така внезапно това радостно изражение? — попита Гаспар, като й подаде чашата кафе, която й носеше.
— Хвърлете един поглед на този документ — отвърна тя, като му препрати PDF файла на неговата електронна поща. — Това са разходите на Сотомайор. Първо ще ги разгледаме подробно и после ще говорим. Търсете повторения.
Маделин сложи новата си чаша кафе на масата до смартфона си.
В продължение на половин час очите й не се отделиха от екрана на телефона. Навела глава, тя съсредоточено преглеждаше десетките страници на извлечението, като си водеше бележки на една книжна салфетка. Гаспар правеше абсолютно същото. Двамата приличаха на хазартни маниаци пред игралните автомати в някое казино на Лае Вегас.
Справката обхващаше разходите, извършени от Сотомайор през последните три години от живота му. Чрез това извлечение те сякаш ги гледаха през окуляра на камера за видеонаблюдение. То разкриваше неговите навици: ресторанта, в който е обичал да яде суши на обяд, паркингите, където е паркирал колата си, таксите за магистралите, по които е пътувал, имената на лекарите, които е посещавал, дори малките разточителства, които понякога си е позволявал — чифт обувки „Едуард Грийн“ за 1400 долара, кашмирен шал „Бърбъри“ за 600 долара.
Накрая Кутанс разочаровано вдигна глава.
— Не виждам нищо, което пряко да свързва Адриано с Тибъртън, няма регулярни пътувания дотам, няма сметки за вода или електричество, няма сметки и от магазини в района.
— Това не значи кой знае какво. Един полицай може да прикрие финансовите си операции, като прибягва към двойно счетоводство или плащане в брой. Обаче някои регулярни разходи са обезпокоителни.
Четири магазина наистина се появяваха често. На първо място „Хоум Депо“ и „Лоус Хоум Импрувмънт“ — двете най-големи търговски вериги за строителни и ремонтни материали и инструменти в страната. Сметките бяха големи, което предполагаше значителни ремонтни дейности, като звукоизолация и монтаж на вентилационна система, които си принуден да направиш, ако искаш да държиш някого затворен дълго време.
Третата компания не беше толкова известна и трябваше да я потърсят в интернет. „Лиоф Фуудс“ се оказа интернет магазин, специализиран в продажбата на лиофилизирана храна. На неговия сайт можеха да се намерят куп продоволствени пакети за оцеляване. Те включваха консерви със сардини, енергийни блокчета, сушено говеждо и дълготрайни лиофилизирани ястия. От услугите на компанията се ползваха туристи или моряци, но и всички граждани — все по-многобройни, — които се страхуваха от предстоящия край на света и трупаха запаси от храна.
Освен това плащанията показваха, че Сотомайор е бил редовен клиент на сайта walgreens.com — една от водещите американски аптечни вериги. Разбира се, на този сайт можеше да се намери почти всичко, но най-вече всички тоалетни принадлежности, необходими за бебета и малки деца.
Маделин допи изстиналото си кафе и се обърна към Гаспар. Личеше си, че той мисли за същото като нея. И двамата таяха в сърцата си една безумна надежда. Представяха си следната картина — Бианка Сотомайор, вече уморена старица, затворена от години в някаква звукоизолирана изба. Пленница на собствения си син, за чиято смърт сигурно подозираше. Жена, която повече от две години се грижеше за дете, като се лишаваше от всичко, пестейки храна, вода, светлина, и се надяваше, че рано или късно някой ще дойде да ги освободи.