Цялата банда избухна:
— Охо! Кой взе да опява така? Какво врачува тази кукумявка?
— Чакай! Ами че аз го познавам — подхвърли един. — Това е метр Андри Мюние.
— Вярно бе! Един от заклетите библиотекари на Университета — каза друг.
— В нашата барака всичко е по четири — обади се трети. — Четири народности14, четири факултета, четири празника, четирима икономи, четирима настоятели и четирима библиотекари!
— Отлично! — провикна се Жеан Фроло. — В такъв случай нека всеки един от нас да крещи за четирима!
— Мюние, ще ти запалим книгите!
— Мюние, ще напердашим слугата ти!
— Мюние, ще натиснем жена ти!
— Тази славна дебелана, госпожа Удард!
— Дето е свежа и весела като вдовичка!
— Мътните да ви отвлекат! — измърмори сърдито метр Андри Мюние.
— Метр Андри — продължи Жеан, все още увиснал на капитела, — мълчи или ще тупна върху главата ти.
Метр Андри вдигна очи, измери, както изглежда, набързо височината на колоната и теглото на шегобиеца, умножи мислено теглото му по квадрата на скоростта и млъкна.
Господар на бойното поле, Жеан продължи победоносно:
— И непременно ще го сторя, макар че съм брат на архидякон!
— Бива си ги и нашите от Университета! Да не могат дори в такъв ден да извоюват малко повече зачитане на нашите привилегии! Ето на — в Града има майско дръвче и празнични огньове, в Сите — мистерия, папа на шутовете и фламандски пратеници, само в Университета — нищо!
— Като че ли площад „Мобер“ е малък! — добави един от кацналите на перваза учещи.
— Долу ректорът, настоятелите и икономите! — изкрещя Жоанес.
— Трябва да устроим празничен огън на Шан Гаяр с книгите на метр Андри — обади се друг.
— И с писалищата на писарите! — допълни съседът му:
— И с тоягите на клисарите!
— И е плювалниците на деканите!
— И бюфетите на икономите!
— И раклите на настоятелите!
— И столчетата на ректора!
— Долу! — повтори дребничкият Жеан напевно. — Долу метр Андри, клисарите и писарите, богословите, лекарите и законодателите, икономите, настоятелите и ректорът!
— Та това е същинско второ пришествие! — прошепна метр Андри и си запуши ушите.
— Охо! Ето че и ректорът се задава тъкмо навреме! Ей го там, пресича площада! — провикна се един от прозореца.
Всички се заобръщаха към площада.
— Наистина ли минава нашият високоуважаван ректор метр Тибо? — попита Жеан Фроло Мелницата, който от колоната вътре в залата не можеше да види какво става навън.
— Да, да! — отвърнаха му другите. — Точно той, ректорът метр Тибо.
Беше действително ректорът, придружен от всички други важни личности от Университета, които отиваха тържествено да пресрещнат пратениците и в момента пресичаха площада пред палатата. Притиснати един до друг на прозореца, учещите ги посрещнаха с язвителни насмешки и подигравателни ръкопляскания. Ректорът, който вървеше начело на групата, обра първия залп. А този залп си го биваше.
— Добър ден, господин ректор! Хей! Здрасти!
— Какво търси тук този стар комарджия? Нима се е разделил със заровете си?
— Как само се друса на мулето! А ушите му по-дълги и от мулешките!
— Охо! Добър ден, господин ректор Тибо! Tibai, be eleator!15 Дърт глупак! Дърт комарджия!
— Нека бог ви закриля! Хвърляхте ли често дюшеш снощи?
— Ох, какво разкапано лице, оловносиво, изпито и изнурено от страстта към хазарта и заровете!
— Накъде сте се запътили така, Tibalde ad dados16, обърнал гръб на Университета и поел в тръс към Града?
— Навярно отива да търси квартира на улица Тиботоде17! — извика Жеан Мелницата.
Цялата банда поде гръмогласно шегата и заръкопляска бясно.
— Отивате да търсите квартира на улица Тиботоде ли, господин ректор? Там ли отивате, дяволски ортако?
После дойде ред на другите длъжностни лица.
— Долу клисарите! Долу жезлоносците!
— Я ми кажи, Робен Пуспен, що за птица е тоя там?
— Това е Жилбер дьо Сюй, Gilbertus de Soliaco, управител на колежа „Отьон“.
— Дръж обувката ми. Твоето място е по-удобно. Цапни го по мутрата!
— Saturnalitias mittimus ecce nuces.18
— Долу шестимата богослови с белите стихари!
— Богослови ли били тия? Аз пък ги взех за шестте бели гъски, подарени на града от света Жонвиев за имението „Рони“.
— Долу лекарите!
— Долу диспутите на основни и свободни теми!
— Ще те цапардосам с капелата си, управителю на „Сент Жонвиев“! Ти ме онеправда. Това е самата истина. Даде мястото ми в нормандската корпорация на дребничкия Асканио Фалцаспада от провинцията Бурж само защото е италианец!
14
Факултетът на изкуствата е включвал четири национални групи: Франция, Пикардия, Нормандия и Германия. — Б. пр.