ПАРИЖКИЯТ АРХИТЕКТ
ЧАРЛС БЕЛФУР
Чарлс Белфур хвърля светлина върху човешкото сърце - сложен лабиринт от любов, надежда и копнеж за изкупление - и с това ни предлага приковаващо вниманието напомняне за жертвите, направени от най-неочакваните герои в историята, за да триумфират над злото. Кристина Макмортис
Разпознаване, корекция и форматиране:
sqnka, 2016 г.
През 1942 г. в Париж талантливият архитект Люсиен Бернар приема поръчка, която ще му донесе много пари - а навярно ще му струва и живота. Но той е достатъчно умен, за да избегне всякакви неприятности. Трябва само да проектира тайно скривалище за един богаташ - място, което е толкова невидимо, че и най-упоритият офицер да не може да го открие. Той отчаяно се нуждае от парите, а надхитрянето на германците, окупирали любимия му град, е предизвикателство, на което не може да устои.
Но когато едно от неговите скривалища се проваля ужасно, а проблемът къде да скрият един евреин става ужасно личен, Люсиен вече не може да пренебрегва нещата, които са заложени на карта. „Парижкият архитект“ ни моли да помислим за нещата, които си дължим, и докъде бихме стигнали, за да оправим положението.
Велика и ценна история! Всеки е поставен в положението да избира кое е най-важно... читателят се пита как би реагирал в подобна ситуация.
Нанси Невин Нелсън
„Sunriver Books & Music“
Charles Belfoure
THE PARIS ARCHITECT
Copyright © 2013 by Charles Belfoure All rights reserved.
Translation copyright 2014, by Locus Publishing Ltd.
Чарлс Белфур
ПАРИЖКИЯТ АРХИТЕКТ
© Александра Павлова, превод, 2015
© Огнян Илиев, художествено оформление, 2015
© Локус Пъблишинг ЕООД, 2015
Intense - част от Локус Пъблишинг ЕООД
FSBN 978-954-783-222-0
Уважаеми читателю,
Като архитект винаги съм смятал, че професионалният ми опит ще бъде оригинална база за творчески и забавен роман. Идеята за главен герой, използващ своите архитектурни и инженерни познания, за да надхитри някой злодей, да разгадае престъпление или да върши храбри неща, ме интригуваше.
В „Парижкият архитект“ пренесох едно историческо събитие от реалния живот в различно време. По време на царуването на Елизабет I католицизмът бил подложен на репресии, а отслужването на литургии било обявено за незаконно. Но свещениците в цяла Англия отказали да се подчинят и продължили тайно да водят богослужения във феодалните замъци. За да ги предпазят, дърводелците проектирали и построили „свещенически убежища“, в които да се укрият, ако къщата бъде разкрита. (Ако ги заловели, свещениците и хората, които ги укривали, били изтезавани и екзекутирани.) Когато войниците на Кралицата нахлуели в заподозряна къща, те търсели дни наред, но така и не откривали свещениците, които се криели под носа им.
Използвайки окупиран Париж по време на Втората световна война като време и място на действието, превърнах елизабетинския дърводелец в архитект, който проектира временни скривалища за евреите, бягащи от нацистите. Романът развива темата за огромната смелост, която е била нужна, за да се помогне на тези евреи, и факта, че не всички хора с друга вяра са им обърнали гръб. Подобно на моя главен герой, хората, поели този невероятен риск, открили някакво чувство за лична смелост и почтеност, каквито изобщо не подозирали, че притежават.
Основното влияние върху този роман бяха преживяванията на моята майка. Макар че майка ми не беше еврейка, тя е прекарала част от Втората световна война в лагер за принудителен труд в ужасни условия. Нужни са огромно постоянство и кураж, за да преживееш толкова лоши времена, но човек не може да го направи сам. Хората са рискували живота си или са извършвали добри дела, за да й помогнат да оцелее.
Надявам се четенето на този роман да ви достави същото удоволствие, което аз изпитах, докато го пишех.
Чарлс Белфур, писател и архитект
1
ТОЧНО КОГАТО ЛЮСИЕН БЕРНАР зави зад ъгъла на улица „Ла Боеси“, някакъв мъж, бягащ насреща му, едва не се блъсна в него. Той мина толкова близо, че Люсиен долови одеколона му, докато тичаше покрай него.
В мига, в който Люсиен осъзна, че двамата с мъжа ползват еднакъв парфюм, „Ло д’Оне“, той чу силен пукот. Обърна се. Само на два метра от него мъжът лежеше по очи на тротоара, а от плешивия му тил се лееше кръв, сякаш някой бе отпушил кранче в черепа му. Тъмночервената течност бликаше в тясно поточе по врата му, над колосаната бяла яка, а оттам върху добре ушития тъмносин костюм, превръщайки цвета му в наситено тъмнолилаво.