Беше време да сложи край на тези глупости. Люсиен се радваше, че Девро няма късмет. Това не можеше да се случи на по-подходящ човек.
- Анри, беше ми забавно да поговорим за старото времe. Сигурен съм, че го помниш с много добри чувства - всички прекрасни поръчки, които си имал някога. Но трябва да вървя, този следобед имам среща за една нова поръчка за завод за муниции. Смятам да го направя изцяло от железобетон, който ще му придаде истинско структурно изражение, не мислиш ли? Когато строителството започне, ще те заведа да хвърлим едно око.
Това дойде в повече на Девро. Той удари с юмрук по масата и преобърна всички стъклени чаши и привлече погледите на посетителите в кафенето. Люсиен се усмихна. Последната му стрела беше попаднала точно в целта. Той очакваше истерична тирада и я получи.
- Ти, негодник такъв! - каза Девро. - Как така нищожество като теб получава всички тези поръчки, а човек с моя талант и положение не получава нищо?
Люсиен продължи да се усмихва, наслаждавайки се на мига. Знаеше, че Девро сега започва.
- Видях онази фабрика, която си направил в Шавил. He си струва. Няма да познаеш модернистичния дизайн, дори да ти избоде очите. За кого се мислиш, по дяволите - за Гропиус?
Люсиен се разсмя. Лицето му ставаше яркочервено и се наложи да пийне вода. Това още повече ядоса Девро. До този момент беше обиждал Люсиен с нормален разговорен тон, но сега гласът му се извиси в крещене.
- Нека ти кажа нещо, приятел. Не искам тези проклети поръчки. Не съм скапан колаборационист, работещ за швабите и си проклет предател на Франция. Ще си платиш за това след войната. Ще се погрижа.
- Това е един забележителен пример за кисело грозде, Анри - отвърна Люсиен, все още тресейки се от смях. - Ако германците утре ти предложат да проектираш отходно място, ще го направиш на мига.
Люсиен стана от масата.
- Ето, Анри, позволи ми. Аз черпя. - Той хвърли парите върху бялата покривка. - Струваше си всяко едно су.
- Майната ти, Бернар - извика Девро, докато Люсиен излизаше от кафенето.
58
БЕТ ГИ ОСТАВИ ДА ТРОПАТ по вратата близо минута, преди да отвори.
-Какво искате, по дяволите? - извика тя на двамата цивилни офицери от Гестапо, чиито изражения се промениха от застрашително зло в пълен шок.
Пред тях стоеше Бет по черен сутиен и гащи, съчетани с колан за жартиери и прозрачни черни копринени чорапи. Те стояха безмълвно, докато по-високият с очилата започна да заеква.
- Какво се опитвате да кажете, по дяволите? - каза Бет.
- Аз... казах, че сме дошли да претърсим апартамента ви по нареждане на Райха.
- И какво ще търсите, ако мога да попитам?
- Информираха ни, че може би укривате врагове на Райха.
- Това факт ли е? И кой ви разказа тази приказка? Обзалагам се, че съседът ми от долния етаж.
- Това не е ваша работа. Отместете се - каза другият, мъж с огромни уши. Бет си представи как ако успее да ги размаха, що полети.
Бет отстояваше позициите си с ръце на хълбоците, разкрачила дългите си стройни крака. Искаше те да огледат добре едни от най-хубавите тела в Париж. Остави ги да зяпат още малко, и после се отмести от вратата.
- Влезте, момчета. Не бих искала да преча на задълженията на Гестапо. Огледайте всичко, което искате.
Мъжете бавно, почти свенливо, влязоха в апартамента и неохотно започнаха да претърсват дневната. Тя отиде до перваза на прозореца, където се криеха Емил и Карол. Премести едно цвете в саксия, седна на перваза и кръстоса крака, усмихвайки се на мъжа с огромните уши. После бавно и внимателно започни да оправя чорапите първо на единия, после на другия крак.
Мъжете мълчаха, докато влизаха в спалнята, а после и в банята й. Единият погледна към покрива.
- Е, подскажете ми - каза Бет. - Какво търсите? Може би ще мога да ви помогна.
- Както ви казах, врагове на Райха - промърмори мъжът с очилата, докато влизаше в дневната.
- А, искате да кажете евреи. Ами, в момента тук се укриват поне петима или шестима. Продължавайте да търсите, ще ги намерите. Ако искате, ще ви казвам кога е „топло“ или „студено“.
Това не се стори забавно на мъжа с очилата.
- Леденостудено е, приятел... малко по-топло... не, вече стана студено.
Той започна да претърсва дрешника в коридора. Бет криеше всички играчки и книги на децата в едно отделение в дъното на гардероба си в спалнята. До него беше натрупала много кутии с ненужни вещи.
- Чакайте малко - извика Бет и мъжете застинаха на място. Има един на полилея. Ето, не го ли виждате? Точно над вас е. Има евреин с много голям нос. - Тя изпищя от смях.