- Тогава накарайте работниците да объркат производствения процес. Лека деформация във фрезоването или изрязването на даден елемент ще свърши работа. И немците никога няма да разберат, докато не изстрелят снаряд или стрелят с пистолет. Безопасно е. Това е най-добрият съвет, който мога да ви дам, така че ще ме пуснете ли?
- Нямаме предвид точно това, мосю. Планираме нещо малко по-драстично.
- И какво можете да направите?
- Ще взривим фабрика. Съюзниците още не са в позиция да бомбардират военното производство във Франция, така че ние ще го направим.
Люсиен избухна в смях. Ама че пасмина самозаблудени глупаци. Всяка акция, която провеждаха, колкото и малка да беше, водеше до репресии от страна на германците. Влак с муниции бива отклонен в грешна посока и закъснява с един час, а двайсет невинни французи са разстреляни.
- Вие съвсем сте откачили. Знаете ли колко хора ще бъдат разстреляни за такова нещо? Поне хиляда - извика Люсиен.
Старецът се вгледа през прозореца.
- Да, всеки акт на съпротива си има цена, но в крайна сметка ще си струва.
- За бога, нали няма да ми кажете онази реплика, че да живееш победен е все едно да умираш всеки ден.
- И все пак ние трябва да изпълняваме заповеди и да правим всичко възможно, за да се борим с германците. Въпреки че съюзниците победиха в Северна Африка, швабите все още могат да спечелят тази война. Тя съвсем не е свършила. Нима искате Франция да стане провинция на Германия? Искате ли постоянно да сте под тяхна власт?
- Вече и американците се намесиха. Рано или късно ще настъпят насам и ще спечелят тази война - каза Люсиен. - Ще видите, точно както през 1918-а.
- Може би сте прав. Всъщност надявам се да е така. Но въпреки това имам заповеди.
- Как, по дяволите, ще взривите фабрика? Те работят денонощно, ще убиете всички онези хора. Как ще заложите експлозивите, докато вътре има хора?
- Планираме да взривим фабриката в Трамбли, която е в процес на изграждане.
Цялото тяло на Люсиен се разтърси от шок, сякаш през него премина електричество. Беше напълно зашеметен.
- Но това е моята фабрика - каза той, след като се успокои.
Мъжът на предната седалка се засмя.
- Арман, чу ли тази глупост? Това е неговата фабрика.
- Не можете да я взривите.
- И защо, мосю?
- Защото аз съм я проектирал... затова.
Тримата мъже в колата се разсмяха и започнаха да клатят глави. Люсиен имаше чувството, че някой го моли да убие детето си. Като онази история, в която Бог поискал от Авраам да принесе в жертва Исаак. Но за разлика от Авраам, той нямаше да го направи. Винаги бе смятал, че Авраам е бил негодник, щом е могъл дори да си помисли подобно нещо.
- Вие не разбирате колко усилено работих по нея, изпипвах всеки сантиметър, а и колко скици направих. Това е най-добрият проект, който някога съм правил в живота си.
- Арман, нали помниш, че ме попита какво искам за рождения си ден? Забрави онези наденици. За подарък искам да ми позволиш да застрелям този проклет предател - каза пътникът.
- Успокой се, Реми. Никой никого няма да убива - нареди старецът. - Мосю Бернар, това не е вашата фабрика. Това е фабрика на германците. Фабрика, която произвежда предмети, които убиват французи и наши съюзници.
В този момент на Люсиен му беше много трудно да приеме разсъжденията на Арман по въпроса. В мислите му пробягваше образът на подробното възпроизвеждане с молив на завършената сграда. В мирно време тя щеше да спечели награда, навярно дори да получи международно признание.
- Знаехте ли, че много хора са умрели заради вашия архитектурен шедьовър в Шавил, мосю Бернар?
- Не... не знаех - отвърна потресеният Люсиен.
- Искам да ви покажа нещо, което може да ви се стори интересно.
Старецът подаде на Люсиен куп снимки. Беше му трудно да различи образите сред мрака на колата.
- Ето, нека ви помогна да видите - каза старецът, като щракна запалката си и освети снимките. - Така по-добре ли е?
Това бяха снимки на трупове в нещо, което приличаше на пустиня покрай път в провинцията.
- Нека ви обясня. Това са мъртви войници в Северна Африка. Обърнете внимание на униформите - на „свободните французи“. Те са били обстрелвани с изтребители с двигатели „Хайикел“, които случайно са произведени в онази ваша прекрасна фабрика в Шавил. А това е снимка на няколко френски цивилни граждани, обстрелвани край швейцарската граница, докато се опитвали да я прекосят. Познайте откъде са дошли двигателите на онези самолети?
Люсиен седеше безмълвно и се взираше през прозореца.
- Да спрем колата и ще го убия - каза пътникът. - Знам едно чудесно място, където да изхвърлим трупа.