Люсиен се замая от вълнение. Двете колони, за които знаеше, че не са носещи, а само декоративни, сигурно бяха кухи. Той се усмихна и прокара ръка по стълба на колоната; можеше да се изреже тясна врата с панти, а вертикалните й съединения да се скрият от жлебовете. Никакви хоризонтални съединения не можеха да се виждат, така че долната сглобка трябваше да се подравни с фундамента. Горната сглобка трябваше да се изравни с капитела на колоната отгоре. Макар че стълбът на колоната беше висок почти четири метра, можеше да се направи врата с такава височина, ако използва панта от пиано. Веднъж бе проектирал врата със стандартни панти, която се издигаше на три метра височина. Ако хората на Мане наистина бяха толкова добри, това можеше да стане.
Беше успял! Решението беше гениално, елегантно и изобретателно.
Щеше да надхитри онези проклети нацистки негодници.
4
ДВА ЧАСА ПРЕДИ СРЕЩАТА с Мане, Люсиен вече пиеше четвъртата чаша фалшиво червено вино. Еуфорията от надхитрянето на германците го беше напуснала и реалността на това, че ще бъде убит от Гестапо заради участието си в този заговор, се завърна. Хиляди неща можеха да се объркат. Той знаеше, че парижаните всеки ден предават евреи на германците. Ами ако някой информираше Гестапо за евреина на Мане и колоната не свършеше работа? Евреинът щеше да предаде Мане, а и Мане - него. Беше луд да го направи.
Преди да излезе от апартамента на улица „Галилей“, Люсиен бе нахвърлил детайлите за колоната върху парче хартия. Сега го обърна и започна да скицира сградата за фабриката в Шавил, предградие, западно от Париж. Представи си островръх покрив, за да влиза светлина, и стъклени стени, отделени със стоманени вертикални елементи, разположени през един метър. На всеки десет метра добави по една тухлена стена. Входът щеше да бъде с извита тухлена стена, водеща към силно вдлъбнат стъклен портал. Може би цялата сграда можеше да се построи от излят бетон, с внушителни арки отвътре. Той се усмихна, докато чертаеше профила на арките, всяка от които разполагаше със собствена широка подпора, за да устои на външен натиск. Пробва четири различни профила, докато се спря на този, който му хареса най-много.
През 30-те Люсиен бе посетил фабриката „Фагус“ на Валтер Гропиус в Германия и бе поразен от елегантния, изчистен дизайн. Оттогава все му се искаше да проектира заводски комплекс. Макар получена по много странен начин, тази поръчка можеше да се окаже чаканата възможност. Да докаже, че наистина притежава талант, като проектира голяма, значима сграда.
Пресуши виното в чашата си и се вгледа в безлюдната улица „Кеплер“. Най-големият шок, който преживя, когато се върна в Париж, беше неговата сюрреалистична пустота. Булевард Сен Жермен, улица „Риволи“, площад Конкорд - всички те бяха пусти през по-голямата част от времето. Преди войната дори на улица „Кеплер“ щеше да има постоянен поток от пешеходци във вечерните часове. Люсиен обичаше да се взира в града, докато пие кафе или вино в някое кафене, търсейки интересни лица и най-вече красиви жени. Но докато седеше край прозореца сега, той видя съвсем малко лица и това го натъжи. Немците бяха отнели прекрасния уличен живот на любимия му Париж.
Люсиен така и не получи възможност да се бие с германците. Макар че ги ненавиждаше от дъното на душата си, той знаеше, че ще е ужасен войник на бойното поле - страхуваше се от оръжия. Честта и службата на родината бяха високо ценени идеали от французите, макар че той винаги ги бе възприемал като купчина патриотични глупости. Но след завръщането си в Париж го глождеше вътрешното усещане, че е страхливец. Това се подсилваше от факта, че в Париж имаше толкова много жени и много малко мъже - повечето бяха убити или пленени по време на инвазията. Но не и Люсиен. Неговата съседка, мадам Деор, беше изгубила сина си, който бе станал на парчета, опитвайки се да спре един танк Панцер. Шест месеца след смъртта на момчето, той все още чуваше неудържимото ридаене през дебелите стени на жилищния им блок. Люсиен тайно се срамуваше, че е толкова безполезен за своята родина. Понякога изпитваше вина, че е жив.
Но знаеше, че няма да му достигне смелост да се включи в Съпротивата. Освен това не вярваше в тяхната кауза. Тя се състоеше от група фанатични комунисти, които извършваха някакви глупави и безсмислени саботажи, които да накарат германците да убият десетки заложници за отмъщение.
Люсиен погледна скицата на фабриката. Като цяло Мане му предлагаше доста добра сделка - ако изключим възможността за мъчения и смърт, причинена от Гестапо. Едно тайно скривалище, което той проектира за по-малко от час, срещу дванайсет хиляди франка, с които можеха да се купят много стоки на черния пазар. Плюс поръчката за фабриката. Той прелисти хартията до скицата на колоната, която незабавно го накара да се усмихне. Усещането за майсторство и вълнение, което беше изпитал в апартамента, се завърна. Бе преживял толкова голямо удоволствие, когато разбра, че колоната ще даде резултат. Може би това беше нещо, което можеше да направи, за да си отмъсти на немците. Разбира се, не можеше да рискува главата си, като ги застреля, но можеше да го направи по свой начин. А освен това, предвид решението, което бе измислил, наистина ли рискът беше толкова голям? Гестапо щяха да претърсват апартамента многократно, без изобщо да намерят скривалището. Тази мисъл ужасно много го зарадва.