- Само тези четири колони ще разрушат цялата конструкция
-Никога не съм могъл да разчитам архитектурни планове, така че ще дойдеш с нас - каза Реми.
- Но Арман каза, че мога да изчакам отвън.
- Чуваш ли този негодник, Албер? Ама че скапан страхливец.
- Голям френски патриот. Да го убием, като приключим. Можем да кажем, че немският пазач го е направил - озъби се Албер.
- Слушай, нещастнико - каза Реми и сграбчи Люсиен за яката. - Арман не е тук и аз командвам, така че ще влезеш с нас.
- Добре, добре. Ще вляза. - Той се измъкна от хватката на Реми.
- Губим време, трябва да се размърдаме - подкани ги Албер.
- Откъде е най-добре да се влезе? - попита Реми.
- Можем да тръгнем наляво покрай онези палети и да влезем през вратата от южната страна.
- Заключена ли е?
- Вратите все още не се заключват.
- Добре, мърдай - каза Реми и блъсна Люсиен напред. Тримата мъже запълзяха на четири крака покрай палетите и това се стори много драматично на Люсиен. Можеха да се наведат и пак да не ги видят. Албер носеше платнената чанта с пластичния експлозив, а у Реми беше тази с детонатора и макарата с жица. Когато влязоха във фабриката, на Люсиен му бе трудно да се ориентира - заради безлунната нощ вътре беше тъмно като в рог. Това му напомни за спирането на тока в киното, когато човек не можеше да види ръката пред лицето си.
- Накъде? - прошепна Реми, подразнен от колебанието на Люсиен.
-Чакай, чакай - каза Люсиен, докато очите му свикваха с мрака. - Последвайте ме.
Двамата мъже го последваха до последната колона в дъното на фабриката.
- Ето тук - каза Люсиен и посочи основата на колоната. Реми умело постави заряда и пъхна жицата от макарата в топчето експлозив. Люсиен много се впечатли от неговата бързина и сръчност.
- Ей, много те бива в това.
Реми го изгледа злобно.
- Ти какъв си? Да не си ми майка? Не ми трябва скапаният ти знак за одобрение.
- Коя е следващата? - попита Албер.
- Ще го направим зигзагообразно - прошепна Люсиен. -През два реда в отсрещния край.
- И си сигурен, че това ще събори сградата? - попита Реми.
Люсиен се обиди от този въпрос.
- Бях отличник на курса по строителни конструкции. Естествено, че съм сигурен.
Те прокараха жицата по пода до следващата колона и заредиха заряда, после отидоха през два реда до следващата колона, а след това до другата, докато омотаха с жици и четирите.
Албер постоянно си гледаше часовника.
- Остават само пет минути, докато се върне, затова побързайте, по дяволите.
Люсиен малко се учуди, че Албер сякаш губи смелост. Докато Реми отпускаше жицата от макарата, те излязоха през вратата и продължиха покрай палетата, точно когато жицата свърши. Люсиен се задъха, а лявата половина на тялото му започна да се схваща.
- Прекалено близо сме до сградата - каза Албер с паникьосан глас. Същата мисъл бе хрумнала и на Люсиен.
- Нямаме избор - каза Реми. - Когато започне да се взривява, ще хукнем с все сила към гората. - Той бързо закрепи жицата към детонатора и завъртя взривателя докрай по посока на часовниковата стрелка.
-Започва се - каза Реми, докато се готвеше да натисне взривателя.
-Чакай, това е моята сграда. Нека аз го направя. - Люсиен го каза толкова безапелационно, че Реми му подаде взривителя, без изобщо да протестира. Люсиен смяташе, че след като той бе проектирал сградата, само той имаше правото да я унищожи.
Когато натисна взривателя, очакваше незабавен взрив, но до настъпването на първата експлозия изминаха няколко секунди, а после на кратки интервали последваха и другите три. Колоните сякаш се издигнаха и се извиха от болка. После започнаха да рухват, събаряйки всички красиви извисяващи се арки, които Люсиен с такава любов бе проектирал. На свой ред структурата от железобетон събори всички външни тухлени стени, запращайки стъклени отломки по пода. Вместо да тича, за да спаси живота си, Люсиен стоеше като хипнотизиран от гледката на рушащото се негово творение. Сърцето го заболя при вида на огромната купчина руини. Сякаш беше принесъл в жертва собственото си дете.
- Хайде, проклет глупак - изкрещя Реми на Люсиен от гората. Той изтича обратно, за да го вземе, като го дръпна за ръката и го извади от транса. - Само това ни трябва, да те пипнат, за да издадеш всичко.
Люсиен тичаше толкова бързо, че отмина Реми и Албер на път за гората. Когато стигнаха в горния й край, и тримата паднаха по корем и отново погледнаха купчината развалини.
- Разбираш от проектиране, Бернар - каза Албер и потупа Люсиен по гърба.
-Господи, каква красива гледка - възкликна Реми. - Знаеш ли, господин архитект, толкова съм доволен от работата ни, че реших да не те убивам.