62
- СЪЖАЛЯВАМ, ПОЛКОВНИК. He исках да го правя.
Шлегал и майор Херман Холвайг стояха над безжизненото тяло на Обер, майстора на шкафове. Холвайг го побутна с ботуша си с надеждата, че просто е припаднал, но мъжът беше мъртъв.
- Херман, казах ти да го оставиш малко - каза Шлегал. -Щеше да се пречупи. Но ти продължи да го налагаш до смърт с тази твоя проклета бухалка.
- Съжалявам, наистина ми казахте да спра с бухалката. Трябваше да ви послушам - отвърна Холвайг и засрамено наведе глава.
- За бога, уби двама души с това нещо. Ето защо оставям Фос да се справя с тези неща. Той никога не прекрачва границата като теб. Какво ти става, по дяволите?
- Заради всички неприятности, които ми се случват. Изгубих Хелена, а сега и убийството на Ален. Просто си го изкарах на стареца - каза Холвайг.
С необичайно състрадателен жест, Шлегал постави ръка на рамото на Холвайг.
- Да, съжалявам за племенника ти. Беше убит и ограбен в една телефонна кабина на улицата, нали?
- Някакъв френски негодник го е убил, заради шепата франкове в джоба му. Ако някога хвана този жабар, ще го накарам да си плати хилядократно за стореното.
Шлегал запали цигара и седна на ръба на бюрото.
- Твоят племенник - Ален - не работеше ли за архитект Бернар?
Холвайг седна на стола в далечния край на стаята и хвани главата си с ръце.
- Той беше дясната му ръка. Талантливо момче, току-що завършило колеж. Само какво бъдеще имаше.
- И кой го е намерил в телефонната кабина?
- Открили са го на следващата сутрин, някакъв човек, който искал да се обади по телефона.
- Значи е бил убит през нощта?
- Така каза патологът.
- А какво е правел там толкова късно през нощта? Мислиш, че е идвал да те види?
- Нямам представа. Същата нощ получих странно телефонно обаждане. Когато вдигнах, от другата страна нямаше никого.
Последната информация изостри интереса на Шлегал. Toй загаси цигарата си в тялото на Обер и отиде при Холвайг.
- Казваш, че от другата страна не е имало никого? И си получил обаждането в същата нощ, когато Ален е бил убит?
- Да, същата нощ.
- Мислиш ли, че е бил Ален?
- Казах ви, че от другия край цареше тишина.
- Върви си у дома да си починеш, Херман - никакви нощни клубове тази вечер. Искам да се успокоиш. И не се тревожи за Обер.
- Той беше издръжлив старец. Като си представи човек, че му отрязахме и десетте пръста и пак не проговори - каза Холвайг и отиде до тялото. - Много добре знаете, че е бил замесен в укриването на онези чифути. Да понесеш толкова много болка за шайка мръсни евреи. Не го разбирам. Просто не го разбирам, полковник.
Майорът унило излезе от стаята, оставяйки Шлегал съвсем сам с трупа, ала той си даваше вид, че не е там. Обер можеше да бъде и килим на пода. Шлегал запали още една цигара, отиде до прозореца и го отвори. Беше хладен и мразовит декемврийски следобед, а слънцето огряваше улица „Сосе“, обгръщайки сградите по улицата с топло златисто сияние. Шлегал се върна на бюрото си и се замисли над положението. Наистина очакваше Обер най-сетне да проговори, да му даде някаква нишка, която да проследи. Сега беше отново в изходна позиция, а Личка му дишаше във врата. Нямаше друг избор, освен да арестува още заподозрени от строителния бранш и да ги разпита. Както вървяха нещата, със сигурност нямаше да го повишат в генерал. Тази перспектива силно го потискаше, докато се взираше през отворения прозорец.
Някакъв ярък проблясък отсреща привлече вниманието му. Следобедното слънце беше докоснало нещо много лъскаво на парапета на балкона, почти непосредствено пред него. Шлегал бавно стана от стола си. Виждаше ясно, че двойните прозорци, чиито завеси бяха спуснати, бяха леко раздалечени и една ръка се подпираше на парапета от ковано желязо. На ръката имаше огромен пръстен, който привличаше светлината. Той успя да различи облаче дим, който излизаше между прозорците. Гърбът на Шлегал се скова и внезапно стомахът му се стегна. Очите му се разшириха невярващо, когато видя как ръката се отдръпна, а прозорците се затвориха. Той седна отново и се опита да събере мислите си. Изпита мощен прилив на адреналин, а у него се надигна силно чувство на въодушевление. Започна да се смее и радостно да се удря по хълбоците. Шлегал изтича до вратата и започна да крещи заповеди към всички, които стояха наблизо. По коридора се разтичаха офицери. Мари, която бършеше пода, едва не беше съборена на земята. Всички се събраха около Шлегал, който сега чакаше в коридора.
-Фос, искам да изпратиш отряд от цивилни по улиците отзад и отстрани на улица „Сосе“ 12. Задръжте всеки, който излиза през задния или главния вход на сградата. Изпрати хора да наблюдават покрива, но ги скрий. Рикел, осигури ми поне дузина мъже и ги накарай да ме чакат долу във фоайето, а не отвън.