Ще им трябват чукове, брадви, лостове и ръчни триони. Веднага, размърдай се! - Шлегал още не можеше да спре да се смее, Фос и Рикел се спогледаха учудено и хукнаха по коридора. Мари вече се бе притиснала до стената, за да не им пречи.
-И, Фос, изпрати някой да арестува архитекта Люсиен Бернар. Ако не е в кабинета си, значи е в кабинета на полковник Херцог, в отдела по въоръженията на Вермахта. Каквото и да става, намери го и ми го доведи.
Докато гледаше как Фос се втурва в далечината, Шлегал забеляза Мари.
- Мари, ти, стара уличнице. Ще ти купя най-красивата рокля в Париж, за да напъхаш в нея прекрасния си задник - каза Шлегал, докато тичаше покрай нея.
- Размер дванайсет ще ми бъде по мярка, полковник. В синьо като метличина, това винаги е бил любимият ми цвят - извика тя подир него. - Подхожда на очите ми.
- Дадено - извика той през рамо.
Мари го гледаше как изчезва по коридора, а после, без да я види никой, се промъкна в кабинета му. Без да се учудва от вида на мъртвото тяло на Обер, тя спокойно вдигна телефонната слушалка и набра един номер, като остави телефона да иззвъни четири пъти, преди да затвори. Отиде до прозореца и се вгледа в улица „Сосе“ 12.
63
ШЛЕГАЛ ИЗПИТА НЕВЕРОЯТНО ЧУВСТВО на оживление, докато тичаше по стълбите на улица „Сосе“ 12, сякаш предвождаше кавалерийски щурм в някой от онези американски уестърни, които толкова много харесваше, преди Фюрера да обяви война на Съединените щати и да забрани техните филми. Най-много му липсваха филмите с Джон Уейн.
- Фос, доведи портиера, а после арестувай всички обитатели и ги доведи във фоайето — извика той надолу по стълбището.
Дванайсет войници с картечници на раменете носеха най-различни инструменти и следваха плътно Шлегал. Знаеха какво да правят. Ключалката беше разбита на парчета, а после всички нахлуха вътре. Един мъж стреля няколко пъти по стените в салона. Шлегал влезе след тях, като внимателно се оглеждаше за някаква следа от своята жертва.
- Януски е тук - каза Шлегал и вдигна една полупразна чаша вино. На една странична маса до дивана имаше пепелник, пълен с фасове. Той внимателно огледа всеки от тях, за да провери дали някой е още топъл - сигурен знак, че евреинът още е в апартамента. Ала за негово разочарование, нито един не беше топъл. И все пак, след като бяха покрили задната част на сградата и покрива, нямаше начин да е избягал. Когато влезе в кухнята, в килера намери хляб и сирене.
Шлегал чу как някаква старица крещи с пълно гърло на площадката пред вратата. Тя ругаеше Фос, който я беше довлякъл през три етажа за тънкия врат.
- Ти, немско копеле, не можеш да ме караш да извървя всичките тези стъпала. Имам ужасен ревматизъм. Трябваше да вземем асансьора.
- Това упражнение ще ти се отрази добре - Фос се изсмя в лицето й и я хвърли на пода пред Шлегал, който леко я побутна с лъскавия си черен ботуш.
- Бабо, кой използва този апартамент? Дай ми някакви имена.
- Апартаментът е свободен от години. Мосю Ламон напусна страната преди капитулацията.
- Тогава кой е пил от тази чаша? И кой е изпушил тези цигари? Някакъв призрак?
- Тук не би трябвало да има никой.
- Някой носи храна в този апартамент. Трябва да си го видяла.
- Кълна се, нямам представа. Никого не съм видяла. Аз никога не се качвам тук. Имам ужасен ревматизъм - проплака портиерката, която вече стискаше с ръце ботушите на Шлегал.
- Имам подходящ лек за твоя ревматизъм. Кълна се, че никога вече няма да те тормози. - Шлегал се отдръпна от старицата и кимна на Фос, който я сграбчи за яката на жълто-кафявия домашен халат. Той я повлече към парапета на стълбищната площадка и я запрати долу, сякаш хвърляше чувал с пране. Тя падна право на партера, без да уцели асансьора, който се намираше встрани от стълбището.
Докато водеха Люсиен по стълбите, той чу писък и видя някакво жълто-кафяво петно да прелита край него, последвано от силен трясък. Той погледна над парапета и видя крехка старица да лежи на пода, главата й беше извита под странен ъгъл, а лявата й ръка беше строшена на две. Той стисна здраво с ръце дървения парапет, за да овладее паниката си.
Когато цивилният гестаповец се бе появил на вратата му, Люсиен предположи, че става въпрос за убийството на Ален. Той беше разбрал, че чичото на момчето е от Гестапо и е вбесен от случилото се. Щеше да има много въпроси. Фактът, че убийството беше извършено на улица „Фобур“, в непосредствена близост до скривалището, го притесняваше. Това беше невероятно съвпадение. Люсиен се изуми, когато научи за убийството. Нямаше намерение да се преструва, че е харесвал хлапето, но наистина загуби ценен служител, чието място трудно щеше да се запълни. Освен това се съмняваше, че става дума за взривяването на фабриката. Германците го отдадоха на саботаж и просто екзекутираха сто души на другия ден, далеч по-малко, отколкото очакваше. Беше чул, че самият Хитлер е поискал да умрат петстотин. Едва когато спряха пред улица „Сосе“ 11 и пресякоха улицата до номер 12, Люсиен разбра, че е загазил. Учуди се, че не побягна, а вместо това запази удивително спокойствие.