След като стана свидетел на жестокото убийство на старицата, в която позна портиерката, Люсиен дълбоко си пое дъх и бавно продължи да се качва по стълбите с офицера от Гестапо. Знаеше, че през следващите минути ще бъде арестуван, но веднага реши, че няма да позволи да го заловят жив. Скоро щеше да се присъедини към старицата на партера. Той не се тревожеше какво ще се случи с Пиер, ако го убият. Беше решил проблема с Бет и за него беше огромно облекчение, че има кой да се грижи за момчето. Люсиен не се страхуваше. Той осъзна, че е в хармония със себе си, защото най-сетне се бе превърнал в нещо, което винаги искаше да бъде - баща - и което беше най-хубавото, беше добър в това.
Когато наближи третия етаж, Шлегал излезе да го посрещне. Люсиен чуваше, че в апартамента се вдига голяма врява и знаеше, че издирват Януски. Той се усмихна и помаха на офицера от Гестапо, който, за негово учудване, отвърна на поздрава със същата любезност.
- Мосю Бернар, много съжалявам, че прекъснах работата ви, но отново се нуждая от експертното ви мнение на архитект.
Може би все пак нямаше да умре днес. Но за целта трябваше да бъде нащрек.
- Няма проблем, полковник. За мен е удоволствие да служа на Райха. С какво мога да ви бъда от полза?
Шлегал постави ръка на рамото му и го поведе към апартамента. Войниците разбиваха всеки сантиметър от стените с брадви. Друга група къртеше части от паркета. Навсякъде хвърчеше прах и трудно се виждаше през мъглата.
- Както виждате, провеждам щателно претърсване на помещението за един господин с еврейска националност. Смятам, че в този момент се намира в апартамента.
Люсиен успя да си придаде неразгадаемо изражение, знаейки, че Шлегал внимателно наблюдава лицето му в търсене на някакъв знак, че ще издаде скривалището.
- И откъде го знаете?
- Всъщност го видях с очите си.
- Значи е тук.
- Някакви предложения къде да търсим? - попита Шлегал.
Люсиен се огледа наоколо и се спря.
- Проверете в комина на камината, а после повдигнете всички каменни огнища във всяка от стаите. От тях стават отлични скривалища.
Шлегал незабавно изкрещя на един войник да изпълни съвета на Люсиен. Люсиен вървеше из апартамента, а офицерът от Гестапо го следваше по петите. Те влязоха в банята.
- Проверихте ли в тази платформа, върху която е разположена ваната? Достатъчно висока е, за да побере човек.
Един войник побърза да натроши дървената платформа, но вътре нямаше евреин.
- Знаете ли, би могъл да се крие някъде в пода, между дъските на дюшемето. Достатъчно дълбоки са, за да укрият човек. Може би с помощта на някакъв капак в пода. Трябва да разкриете всеки квадратен сантиметър - каза Люсиен с много авторитетен тон.
Шлегал кимна, уверявайки архитекта, че прави точно това.
- Не си правете труда за библиотеките. Твърде е очевидно -добави Люсиен с ясното съзнание, че Шлегал така или иначе ще ги откърти от стените. - И проверете дъната на всички гардероби за тайни отделения.
Мислите за смъртта временно изчезнаха от съзнанието на Люсиен. Беше му приятно да върви из огромния апартамент и да наблюдава разрушението. След малко той седна на дивана и гледаше, като подвикваше предложения къде да търсят след това. Доставяше му огромно удоволствие, че войниците изпълняват точно нарежданията му. Докато пушеше цигара след цигара, много внимаваше да не поглежда към скривалището. След около час тъмносиният му костюм беше покрит с прах. Косата му бе посивяла и в едно от богато украсените огледала на апартамента той придоби странна предварителна представа как ще изглежда на старини.
По непрестанното крачене и ругаене на Шлегал разбра, че той се изнервя. Офицерът от Гестапо взе един лост и започна да изтръгва ламперията от стените. Той счупи до едно невероятно украсените огледала по стените, надявайки се да открие скривалище зад тях. В апартамента се бяха натрупали толкова много отломки, че придвижването стана трудно. Шлегал нареди да ги изхвърлят от стълбите, където те затрупаха мъртвата портиерка. Прахът от мазилка във въздуха беше толкова гъст и образуваше такива кълба, че войниците се превърнаха в призрачни привидения, движещи се на забавен кадър. Измъчвани от гъстата мъгла от прах, скоро всички бяха повалени от ужасна суха кашлица. Ала страхът от Шлегал ги караше да продължат да работят, разрушавайки всеки квадратен сантиметър от повърхността на жилището.