От своето скривалище Януски чуваше всичко наоколо. Шумът от разрушението беше оглушителен, но най-лошото беше, че изобщо не спираше. Беше невероятно, че хора могат да работят толкова неуморно, сякаш са машини, захранвани с електричество. Заради тясното пространство, в което се намираше, Януски трябваше да лежи на дясната си страна, пъхнал ръка под тялото си, така че усещаше вибрациите, причинявани от брадвите и лостовете, разбиващи стените, подовете и таваните. Той правеше гримаси и потреперваше при всеки удар. След като бе преживял месеци военни действия край река Сома през Голямата война, той си мислеше, че повече нищо не може да го уплаши - ужасното свистене на артилерийските снаряди, преди да паднат в окопите, видът на човешки тела, разкъсани на парчета. Ала грешеше - улови се, че трепери, сякаш е изпаднал в делириум заради тропическа треска. Заради сърдечните си проблеми в миналото, той се тревожеше, че сърцето му няма да издържи и Гестапо ще намерят труп. Щяха да се посмеят хубаво, защото буквално са го уплашили до смърт. Януски не искаше да им доставя това удоволствие.
След като чу как убиха портиерката, той реши, че не може да издържа повече и ще се предаде. Ако не беше отишъл до прозореца, нищо от това нямаше да се случи. Ама че глупава постъпка, помисли си, само за да погледне през прозореца. Но не беше само старицата. Твърде много хора бяха загинали, за да го защитят. Не го заслужаваше и нямаше да изцапа ръцете си с още невинна кръв. После Януски учудено се заслуша в разговора между германеца и Бернар, в чието име позна архитекта на Мане. Защо точно той беше тук? Дали накрая бяха разбрали какво работи за Мане? В началото Януски реши, че архитектът ще им покаже къде се крие, ала Бернар ги водеше далече от него. Това му даде нова решителност - той събра сили и остана на мястото си. Искаше да живее. Войниците продължиха да разрушават апартамента като обезумели, само на сантиметри от него.
Внезапно, сред цялата какофония наоколо, той чу пронизителен крясък.
—Шлегал, тъпо копеле такова! Предупредих те повече да не притесняваш архитекта ми.
64
ХЕРЦОГ СЕ УСМИХВАШЕ, докато вървеше из апартамента. Когато най-сетне се върна на мястото, където Шлегал стоеше до входната врата, той си свали фуражката и започна да почиства праха.
- Нека позная. Няма евреин - каза той, без да поглежда офицера от Гестапо.
Херцог разбра, че Шлегал вече е обезумял, задето не е открил човека, и неговите подигравки щяха да го вбесят още повече, каквато беше и целта.
- Все още търсим - беше краткият отговор.
Херцог избухна в смях.
- За бога, човече, преровили сте всеки милиметър от този апартамент - знаеш, че не е тук. И кого търсите?
- Мендел Януски.
Херцог престана да се разхожда из апартамента и погледна Шлегал.
- Колекционерът? И как разбра, че е тук, по дяволите?
- Защото го видях от другата страна на улицата.
Фос дойде до вратата, където стояха, и отдаде чест на двамата офицери.
- Полковник, какво да правя с обитателите във фоайето?
Люсиен вече знаеше отговора на този въпрос. В рамките на един час Шлегал беше преминал от екстаз в отчаяние, а сега беше дошло най-лошото - срам. Тези хора бяха обречени.
- Има ли заден вход? Може да се е измъкнал оттам - каза Херцог.
- Бяхме го покрили. Няма как да е излязъл отзад - отвърна Шлегал, ядосан, че Херцог задава такъв въпрос.
Шлегал насочи вниманието си към Фос.
- Попитай ги още веднъж къде се крие Януски. - Фос кимна и хукна по стълбите.
Херцог бавно обиколи салона, разглеждайки разрухата. Всеки квадратен сантиметър беше изтърбушен.
Херцог поклати глава.
- Изгубили сте го.
Внезапно от стълбите долетяха изстрели с картечница.
- Предполагам, че не са знаели къде е Януски - каза Шлегал и сви рамене.
Някакъв сержант, леко пълен мъж на около трийсет и пет, колебливо дойде при Шлегал. Видя какво става и благоразумно не искаше да попада под кръстосан огън.
- Сър, направихме всичко на пух и прах. С изключение на онези картини горе.
Херцог видя, че Люсиен погледна картините, а после бързо отмести очи.
Шлегал се отдръпна от Херцог и погледна над корниза, за да види няколкото много големи картини, които заемаха една от стените.