-В цялата суматоха забравих за тях - каза през смях Шлегал.
Херцог бавно отиде до картините и се втренчи в тях, оглеждайки ги внимателно. Това беше поредица от тучни пасторални сцени с пастири и чувствени нимфи с лютни и стомни с вода, нарисувани в богат набор от зелени и земни тонове.
- Чакай - извика Херцог и внезапно застана между Шлегал и сержанта. - Невежо копеле, не виждаш ли, че тези картини са ценни? Те са от Джорджоне да Кастелфранко, венециански художник от шестнадесети век. Обучаван е от Белини, а Джорджоне е бил учител на Тициан.
- На кого му пука, по дяволите?
- Те са невероятно скъпи, невеж глупак. Ценни са като злато за Райха. Не можеш да ги унищожиш. На Райха му трябват такива съкровища.
Шлегал се втренчи в картините.
- Не виждам какво им е толкова великото.
- Шлегал, ценни са като диаманти! - каза развълнувано Херцог. - Не ги докосвай. Ако го направиш, след две минути ще те свържа с райхсминистър Шпеер, за да говориш с него. Той знае кой е Джорджоне, а ти ще му обясниш защо си унищожил имущество на Райха за милиони марки.
- Няма значение. Все пак ще ги сваля. И няма да се наложи да се качваме на стълби.
-Какво искаш да кажеш, по дяволите? - попита Херцог с озадачен вид.
- Погледни през прозореца.
Херцог отиде до отворения прозорец с изглед към улица „Сосе“. Отсреща, на тротоара, имаше оръдие от полевата артилерия, насочено към номер 12 и управлявано от двама войници, единият от които зареждаше снаряд в цевта.
- Имаш две минути да ги свалиш, ако още ги искаш - добави Шлегал с широка усмивка. - Сержант, незабавно изведете всички хора от сградата.
Сержантът и неговият отряд с радост се подчиниха.
-И какво точно си мислиш, че правиш, по дяволите? - каза Херцог. - Ще разрушиш цялата сграда, само защото не си намерил своя евреин?
Люсиен отиде до прозореца, за да види какво става, и сърцето му се сви.
- Напълно си прав. Няма да губя повече време, за да разрушавам апартаменти. Ще съборя цялата сграда - отвърна Шлегал с тих глас. - Той е в тази сграда и ще умре.
- Да не си откачил напълно? Ще запалиш сградата и огънят ще обхване цялата улица. Ще бъде истински огнен ад!
- Вече имаш една минута да свалиш ценните си картини.
-Шлегал, идиот такъв. Казвам ти да не го правиш. Ударната вълна от експлозиите ще изпочупи всички прозорци в щаба на Гестапо отсреща. - Херцог отиде до една конзолна маса с мраморен плот, върху която имаше телефон, и набра някакъв номер.
- Полковник, може ли да помоля за разрешение да си тръгна? - попита Люсиен.
- Засега приключих с вас, но много скоро ще си побъбрим, мосю Бернар.
Люсиен разбра какво означаваше това. Шлегал беше повече от бесен, беше се унижил пред хората си и щеше да си го изкара на всеки, който му попадне.
- Почакайте, сър. Ще ви го дам - каза Херцог в слушалката.
- Шлегал, един човек иска да говори с теб.
- Кажи на райхсминистър Шпеер, че съм зает.
- Горещо ти препоръчвам да говориш с шефа си, хер Личка, иначе по-добре започни да си опаковаш топло бельо за пътуването до Русия, което утре ще предприемеш - каза Херцог с широка усмивка на лицето. Шлегал мрачно изгледа Херцог, докато отиваше да вземе слушалката. Наложи се да я отдръпне от ухото си, толкова силно крещеше Личка.
- Шлегал, откачено копеле. Какво правиш, по дяволите? -изрева Личка. - Застанал съм до прозореца и виждам оръдие, насочено към сградата непосредствено срещу щаба ми. Ще изпотрошиш всички проклети прозорци, ако стреляш с него.
Шлегал погледна отсреща и видя изключително развълнувания Личка, който удряше по един прозорец с длан.
- Но Януски е в тази сграда, сър. Убеден съм.
- Тогава защо не поискаш от Луфтвафе да бомбардират цялата улица?! Така със сигурност ще го заловиш.
- Това ми се струва прекалено, сър.
- А това, което се готвиш да направиш, не е? Все едно, евреинът ни трябваше жив. Забрави, Шлегал. Заповядвам ти да се оттеглиш незабавно.
- Щом това е пряка заповед, ще се подчиня. Благодаря ви. Личка затръшна слушалката от другата страна и, без да каже и дума, Шлегал си сложи фуражката и излезе, оставяйки Xepцог и Люсиен сами в апартамента.
- В много близко бъдеще топките му ще замръзнат от студ в Сталинград - каза Херцог с широка усмивка и погледна картините.
- Каква невероятна находка. Джорджоне да Кастелфранко. Знаеше ли, че според някои учени, част от картините му може би са дело на неговия ученик Тициан? Така че тези всъщност може да са нарисувани от самия Тициан. Представи си. - Херцог запали цигара и се разходи из салона.
- Толкова е жалко да гледам тези картини сред целия този хаос. Може би ще се наложи тази седмица да се върна да ги спася - каза Херцог, като се усмихна и намигна.