Докато Люсиен се взираше в картините, Херцог постави ръка на рамото му и прошепна в ухото му:
- Най-добре изчакайте до полунощ, за да го изведете оттук. А ти, приятел, трябва да изчезнеш до утре вечер.
65
- МЕНДЕЛ, вече е безопасно да излезеш.
Мане, който стоеше в средата на апартамента, отиде до един диван, покрит с прах от мазилка, и седна.
- Чу ли ме, Мендел? Можеш да излезеш.
Мане долови слабо раздвижване. Последва шум от плъзгане на резе, а после долната част на една от картините на горната стена започна да се повдига, докато се видя, че Мендел Януски лежи отзад и я блъска напред с ръка. Горният край на картината в позлатена рамка бе прикрепен с панти по цялата си дължина. Цялата конструкция наподобяваше капак на кутия за хляб. Януски лежеше настрани в тясна кухина, дълбока едва четирийсет сантиметра, която бе издълбана в тухлената стена зад картината.
- Ще успееш ли, Мендел?
- Да, просто съм много схванат. Дай ми секунда.
Той бавно изпълзя изпод долната част на картината и стъпи върху широкия перваз пред нея. После прехвърли тялото си над ръба, а кракът му търсеше горния край на пиластъра. Когато го намери, той протегна другия си крак до основата, но се подхлъзна. Изпусна перваза и се стовари на пода. Когато излезе изпод нея, картината се върна на мястото си.
Мане изтича до Януски, помогна му да стане и с голямо усилие го поведе към дивана. Януски дишаше тежко, а дрехите му бяха пропити с пот.
- Беше тежък ден, а, стари приятелю? - каза Мане и потупа Януски по рамото.
- Едва ли имаш нещо за пиене, Огюст?
-Разбира се, че имам. Знаех, че ще си гладен и жаден, затова ти донесох бутилка вино и парче хляб.
Януски извади корковата тапа от бутилката и погълна съдържанието й, а после отхапа парче хляб със свирепостта на животно.
- Трябва да ми простиш за обноските.
Мане се засмя и го потупа по рамото.
- Днес заради мен загинаха невинни хора, Огюст. Чух всичко. Повече не мога да го правя. След като допия това вино, ще пресека онази улица и ще се предам. Трябваше да го направя преди месеци - каза Януски, а гласът му трепереше от емоции.
- Заради тяхната саможертва трябва да избягаш. Ако не го направиш, всичко досега ще е било напразно.
- Но аз съм отговорен за тяхната смърт, Огюст.
- Стореното - сторено, Мендел. В тази война всяка минута умират хора - така ще бъде дълго време, докато я спечелим.
- Наистина ли още вярваш, че можем да победим? Възхищавам се на вярата ти. Моята се изпари преди месеци.
- Доброто възтържествува този следобед, нали така?
- Това беше чудо, приятелю.
- Както и хитър проект да те скрием горе - каза Мане, като се взираше в картината.
- Дори по-добър от този на улица „Басано“. Твоят архитект знае ли какво означава думата mensch?
- Да, веднъж му я обясних.
- Моля те, кажи му отново от мое име, че той е mensch.
-Никога вече няма да го видя. Уредил е да напусне града. Но мисля, че вече го знае.
- И какво следва, стари приятелю? Твоят архитект е подготвил друго скривалище за мен?
- След днешния ден стана твърде опасно за всичко това. Тази нощ ще заминеш за Испания. Изключително е рисковано, но мисля, че ще се справим.
- След днешното преживяване ще ми се стори като детска игра.
- Сега трябва да вървим - възможно е сградата все още да е под наблюдение отсреща. Случайно да знаеш „Отче наш“?
- Не, Огюст, не ме научиха на това в еврейското училище. Какво, нима ще ме направиш християнин?
Мане отиде до вратата на апартамента, взе един голям вързоп, опакован в кафява хартия, и го подаде на Януски.
- Точно това ще направя. Моля те, облечи ги - каза Мане.
- Много е стилно - каза Януски и вдигна едно свещеническо расо. - Поне не е монахинска одежда. - Той извади шапка, обувки, чорапи, панталон, бяла риза и яка.
- За известно време ще станеш свещеник. Всъщност тази вечер заминаваш на поклонение до Лурд, което, както знаеш, е много близо до испанската граница.
- Ще спра ли там, за да се помоля за чудо?
- Днес вече преживя едно чудо. Не изкушавай съдбата
Януски се съблече и сложи новите дрехи и шапка. Завъртя се като модел пред развеселения Мане.
- Е? Не изглеждам като евреин, нали?
- Напротив. Не можем да направим нищо с този нос, затова дръж шапката смъкната надолу. И носи тази броеница на колана. Но първо най-важното. Повтаряй след мен... Отче наш, който си на небето...
- Barukh atah adonai, eloheinu...
- Спри.
66
- НЯМА ДА ДОЙДЕ.
- Ще дойде.
- Намираме се на точното място в точното време. Съобщението му беше много конкретно. Моля те, не се тревожи - отвърна Люсиен с весел тон, който добре прикриваше страха му.