- Не мога - каза Бет и погледна към задната седалка на ситроена, където Емил и Карол спяха до Пиер, а той беше съвсем буден и напълно спокоен. Усмихна й се.
- Ще имаш много време да се тревожиш. Предстои ни четиричасово пътуване до швейцарската граница. Междувременно може да се случи какво ли не - каза Люсиен, взирайки се право напред през предното стъкло в студената декемврийска вечер.
- Успокояваш ме, любов моя.
- Това е истината. А ти винаги си ми казвала да ти казвам истината.
- Откъде знаеш, че можеш да му се довериш? Той е немец.
Люсиен се усмихна на този въпрос. Беше едва 21:45 и той знаеше, че Херцог ще дойде. В кабинета му беше доставен плик с инструкции да шофира до Сен Дизие, градче западно от Париж. Когато пристигнеше там, трябваше да поеме по селски път на югоизток от центъра на града и да чака зад развалините на каменна плевня. Те бяха опаковали багажа си и през целия ден бяха готови да тръгнат, но трябваше да изчакат да се стъмни, за да напуснат Париж. Беше непоносимо да чакат в апартамента на Бет. Всеки момент очакваха Шлегал и хората му да разбият вратата. Разговорът, който Шлегал бе споменал, все още не беше насрочен, но Люсиен знаеше, че няма да го забрави. Двамата с Пиер седяха до прозореца, за да следят дали Гестапо няма да спрат пред жилищната кооперация. Ако дойдеха, Пиер и двете деца щяха да отидат в скривалището под прозореца, а мосю Мане щеше да ги вземе по-късно. Люсиен и Бет се бяха уговорили с Мане, който още не беше заподозрян, да се грижи за децата и да ги изведе от Франция. Пиер не искаше да се крие, но Люсиен - който за пръв път избухна пред момчето - му нареди да изпълнява указанията. Часовете се влачеха и, за щастие, нищо не се случи.
- Учил е в Баухаус.
- И това го прави надежден? Защото е архитект?
- Модернистичен архитект.
- Имаш странно разбиране за доверието, любов моя. Той все пак е германец, а човек никога не може да има доверие на германец. Никога не забравяй това.
- Да, скъпа, ще го имам предвид. - Люсиен свали леко прозореца си, за да влезе малко прохладен нощен въздух. Беше прекрасна и ясна нощ с постоянен ветрец, който го освежи и накара капчиците пот по лицето му да се изпарят. Той прокара ръце през косата си и потърка очи, за да бъде нащрек. Тишината в провинцията му напомняше за оглушителното мълчание в нощен Париж след полицейския час, където и муха да бръмнеше на съседната улица, можеше да се чуе. Единственият шум, който се чуваше, беше от вятъра, който нашепваше нежно в дърветата около колата. Тишината внезапно бе нарушена от шума на счупени клонки и листа вляво от него. Сърцето му заби силно. Той продължи да се взира напред в нощта, а ръцете му здраво стиснаха волана от двете страни. Някакво кратко почукване по колата го стресна. Бавно обърна глава наляво и само на сантиметри видя усмихнатото лице на Херцог. Той му даде знак да слезе. Люсиен с учудване видя, че немецът е облечен в цивилни дрехи. Не знаеше какво да мисли и беше объркан от случващото се.
- Знаеш ли какво да правиш? - попита Херцог небрежно, сякаш го молеше да му вземе прането.
- Ще караме западно от Белфор точно до мястото, което ни каза, а после ще слезем и ще прекосим пеша границата.
- Трябва да спазите точно мястото. Тази нощ там няма да има охрана от двете страни на границата - каза Херцог. - Не бива да се изгубите.
Херцог постави ръка на рамото на Люсиен.
- Донесох някои неща за пътуването - каза той и извади два сгънати листа от джоба на панталона си. - Това е още един официален пропуск от отдела по въоръженията, който ви дава право да пътувате безопасно по всяко време с днешна дата. Тази нощ няма да имате проблеми по пътя.
- Френската полиция няма ли да се усъмни заради децата в колата?
- Покажи им и това. Това е писмо от мен, в което пише, че пътуваш за Монбелиар, за да започнеш работа по една фабрика, и трябва да преместиш семейството си.
- За всичко си помислил.
- Не съвсем. Това е резервен план за спешни случаи - каза Херцог и извади един люгер от джоба на панталона си. - Може да ти бъде от полза, ако изникне неочакван проблем.
- Ами... благодаря - каза Люсиен и притеснено хвана приклада на пистолета.
- Нали във френската армия са те научили как да стреляш с оръжие? Знам, че вас, французите, не ви бива много да водите войни. Просто си седите, пушите, пиете и говорите глупости -каза Херцог с усмивка.
- Да, това се дърпа - каза Люсиен и посочи спусъка.
- Много добре. А куршумът излиза от този край. Важно е да го запомниш.
- В колата ни има достатъчно място. Сигурен ли си, че няма да дойдеш с нас, Дитер? Облечен си подходящо за случая.