- Не, ще отидем. Обещавам.
-Любов моя, моята управителка Бет току-що влезе и трябва да говоря с нея за предстоящото изложение. Тук цари пълен хаос, докато се подготвяме за него. Помни, че никога няма да ти простя, ако не дойдеш на моето изложение. Обади ми се утре и ще те уведомя за програмата си.
- Ще използвам онези невероятни бетонни арки, които ще...
-Скъпи Люсиен, Бет ме чака. Обади ми се утре - грубо го прекъсна Адел.
След като остави слушалката, Адел се обърна да погледне голото си тяло във високото огледало в коридора. За жена, която наближаваше четиридесетте, беше напълно доволна от видяното. По тялото и нямаше нито грам тлъстина, гърдите й все още стърчаха гордо, а краката й, най-големият й плюс, все още бяха слаби, с перфектно оформени прасци и което беше най-важното, тънки глезени (нямаше представа откъде се бе сдобила с тях - тези на майка й бяха като дървесни дънери). След като разпусна дългата си руса коса и я разтърси, Адел се обърна, за да се наслади на задника си и красиво оформената си талия. Самият факт, че тялото на нито една от нейните манекенки не можеше да се сравнява с нейното, й доставяше огромно удоволствие. Понякога, само за да покаже кой все още ръководи парада, тя започваше да се преоблича в тоалет за някое модно дефиле, а после дефилираше напълно гола в съблекалнята, където нейните момичета се приготвяха. Когато се спираше да побъбри с тях край тоалетките им, те можеха да видят добре своята шефка в огледалото отпред.
Адел прокара ръце по бедрата си и пое по коридора към спалнята си. Апартаментът й бе проектиран от Люсиен по много модерен начин, което я очароваше, защото беше толкова дръзко и авангардно. Въпреки космополитния си начин на живот, повечето парижани бяха старомодни и живееха в апартаменти, които приличаха на копие на Версай. Малцина имаха смелостта да пробват новия стил, представен на Изложението в Париж през 1925 г. Тя смяташе, че един моден диктатор винаги трябва да бъде в предните редици на всичко креативно. Елегантният, изчистен вид със своите стъклени стени, черна кожа и мебели от неръждаема стомана беше зашеметяващо красив и превръщаше жилището в перфектното място за купони. В смисъл, преди войната.
Тя спря пред вратата на спалнята си, изработена от черно матово стъкло, гледайки как генерал Хелмут Шлегел сваля ризата си, разкривайки загорялото си мускулесто тяло, което я накара да изпита прилив на възбуда. Той внимателно постави ризата си върху куртката, която бе окачена върху облегалката на един стол. Обожаваше черната униформа на Гестапо. Беше елегантна и много по-хубава от грозните мръснозелени униформи на Вермахта. Дори черно-зелените униформи на Вафен-СС не бяха толкова красиви. Макар че се възхищаваше на церемониалния кинжал на верига, който носеха на кръста си офицерите от Вермахта - това беше хубав аксесоар, който вероятно можеше да адаптира като колан-синджир на някоя от роклите си. Да, Гестапо определено имаха най-красивите униформи, а Адел твърдо вярваше, че човек никога не може да сгреши с черното, независимо дали става дума за вечерна рокля, или за зимно палто до коляното. Когато Шлегел започна да събува лъскавите си черни ботуши, Адел бързо отиде до пухкавия бежов килим и му помогна да свали единия.
-Кой беше? Един от многото ти обожатели? - попита Шлегел.
-Един много талантлив архитект всъщност. Ще проектира фабрика за един от онези индустриалци, който работи в тила с германците.
-Ще бъде много ангажиран. През следващите няколко месеца ще бъдат възложени много договори. Райхът се нуждае от цялото военно снаряжение, което може да получи, за да победи Русия.
-Люсиен ще проектира най-добрите фабрики, които германците някога са виждали. Красиви сгради от стъкло и стомана - Адел издърпа и другия ботуш.
-Той е един от онези извратени модерни архитекти, така ли? Фюрера твърди, че модерната архитектура е провокация за германския дух. Виж, адвокатът на Фюрера, Алберт Шпеер, той е велик архитект. Трябва да видиш проектите за новия Берлин, има огромен купол, който покрива сто акра. Като в Древен Рим.
-Сигурна съм, че ще е така, любов моя - Адел свали бричовете му с един замах. Обожаваше тези панталони в комбинация с високи черни ботуши. Може би имаше някакъв начин да включи бричовете в женския гардероб. Определено трябваше да го спомене на Бет.
Адел стоеше и се възхищаваше на вече голото тяло на Шлегел.
-Но в този момент мисля за други неща, освен архитектурата.
-Това е икономическо сътрудничество, просто не можеш да го направиш.
На Люсиен му се искаше да запрати чашата си с кафе в лицето на жена си.