Селест се връщаше от балкона им с мъртъв заек в ръка. За всички - освен може би за бебета - беше невъзможно да се живее с официално позволените дажби, определени от френското правителство, затова се налагаше хората да бъдат изобретателни. Дори заможните парижани държаха кафез със зайци на балконите си, за да си осигурят така необходимото месо. Кой знае какво би се случило с котките, но те бяха пощадени, когато правителството предупреди, че не е безопасно да се използват за готвене. Освен това никой не ядеше и кучетата си, но се наложи мнозина да ги пуснат на свобода, защото не можеха да ги хранят повече. Гълъбите и патиците бяха изчезнали от парковете.
Имаше дефицит на всичко. Французинът, който държеше омлетът му да бъде направен от шест яйца, беше принуден да получава по едно яйце на месец. Режимът на разпределение сериозно бе ограничил месото, млякото, яйцата, маслото, сиренето, картофите, солта и рибата. Истинското кафе не съществуваше, така че Селест, подобно на всички парижани, експериментираше с жълъди и сушени ябълки, но безуспешно. Незнайно защо морковите и печените кестени винаги бяха в изобилие, така че присъстваха във всяко ястие, което можеше да си представи човек. Налагаше се възрастните да оцеляват с мизерните 1200 калории на ден и само 140 грама сирене месечно. Хората в Париж бяха постоянно гладни. Мислеха и говореха само за храна.
Съпругата на Люсиен, която току-що беше халосала по главата клетото животно с оловна тръба, започна да го дере на мивката. За градско момиче Селест бързо бе усвоила това умение. Заради начина, по който се разпадаше бракът им, Люсиен се страхуваше, че тя може да използва тръбата върху неговата глава, докато спи.
Той седеше на кухненската маса, взирайки се в гърба на жена си, докато тя се занимаваше със заека. Гордееше се, задето се е оженил за толкова красиво и интелигентно момиче от добро семейство. Повечето френски момичета не бяха учили в колеж, но Селест се бе образовала за учител по математика в престижното Екол Нормал Супериор. Тя се отказа от преподаването в елитно частно девическо училище, когато се омъжи за Люсиен. След седем години брак Селест все още имаше добре сложена дребна фигура с тънка талия. Косата й беше много съблазнителна - красиво, наситено червеникавокафяво, което поразително контрастираше с тъмносините й очи. Беше съвсем естествено един архитект да има естетически привлекателна жена. Той много се гордееше с нея, когато го придружаваше на тържества.
Селест и сега изглеждаше по същия начин, но бе станала по-кисела. В известен смисъл не я винеше. Вторият й аборт през 1939 г. я бе съкрушил, изпълвайки я със срам и гняв. Нещастието й беше надвиснало над тях като вечна мъгла. Като капак на тяхното недоволство, баща й, богат търговец на вино, беше избягал в Испания през 1941 г., без да каже и дума. Като единствено дете, чиято майка е починала, когато тя е била на шест, Селест така и не можа да преживее тази вероломна постъпка. Тя изпитваше голяма любов и привързаност към баща си и вярваше, че той винаги ще е до нея.
Селест беше много щастлива, когато Люсиен се завърна от линията Мажино; тя се страхуваше до смърт, че ще го убият и ще остане съвсем сама. Но радостта й бързо се изпари. Тъй като практиката на Люсиен бе преустановена, се наложи да бръкнат в попечителския й фонд, за да оцелеят. Тя бе дълбоко възмутена от това и почти всеки ден информираше мъжа си за чувствата си по този въпрос. Селест смяташе, че един съпруг трябва да издържа жена си, без значение дали е война, или не. Люсиен беше вбесен от нейното отношение, защото се справяше добре като глава на семейството преди капитулацията. Засрамен от факта, че тя трябва да ги издържа, той също беше разгневен и обиден.
Сега имаше нова поръчка, но тя пак не беше доволна.
-Нима предпочиташ германците да откраднат бизнеса на Мане и другите французи?
-Така би било почтено, ако питаш мен - сопна се Селест. -Производството и на един болт за тези негодници е истинска измяна. Ще видиш, че когато всичко свърши, те ще прережат гърлата на всичките си колаборационисти.
През последните две години в Париж най-тежката обида, която човек можеше да изрече за някого, бе да го нарече колаборационист. Беше по-лошо и от това да кажеш, че майка му е уличница, или че той е копеле. Това обвинение можеше да доведе до смърт, ако от съпротивата го приемеха сериозно. Намираха мъже извън Париж, простреляни в главата. Но най-лошият вид колаборация беше французойка да спи с германец. Наричаха ги хоризонтални колаборационистки.
Люсиен тъкмо се готвеше за опровержение, когато лампата премигна, а после угасна и целият апартамент потъна в пълен мрак. Той не си направи труда да отиде до прозореца, за да провери дали осветлението е угаснало и в другите сгради. С всеки изминал месец електрическото обслужване в Париж ставаше все по-несигурно и понякога градът оставаше без ток с часове.