Люсиен все още беше замаян от присъствието на германците толкова близо до него, в тясното пространство на този кабинет.
-Моля, седни, Люсиен, и ще започнем - каза Мане. - Имам план на терена, за да можем да придобием представа как ще се разположи сградата.
Мане разви един чертеж и го постави върху едно празно място на бюрото си. Люсиен си помисли, че трябваше да го закачи на стената.
-Мосю Мане, може ли да закача на стената този чертеж, за да виждаме по-добре? - попита вежливо Херцог. - Ще ни бъде по-лесно да чертаем, ако се наложи.
Люсиен се впечатли, когато Херцог занесе чертежа на стената срещу бюрото и го закачи с няколко габърчета. Без никой от тях да каже и дума, четиримата мъже преместиха столовете си пред чертежа. Херцог застана до скицата и внимателно я проучи. После извади малък инженерен линеал от страничния джоб на куртката си и го постави върху чертежа. Люсиен разбра, че този мъж ще ръководи срещата и че от сега нататък ще трябва да прави всичко, което Херцог каже.
-Тъй като фабриката ще бъде на един етаж, като изключим мястото за мецанина, нека предположим площ от 50 000 квадратни метра - каза Херцог, сякаш говореше на чертежа. Той премести линеала, а после извади молив от същия джоб и направи отметки върху хартията.
-Побира се без проблеми, освен това има достатъчно място за складиране на военни принадлежности отвън.
- Отлично, майоре - каза Либер.
-Може би ще има място и за бъдещо разширяване - предложи Люсиен със съзнанието, че това ще зарадва германците. Разширяването би означавало, че войната се развива добре за тяхната страна.
-Именно, мосю Бернар. Място за отделен завод или просто за допълнение - съгласи се Херцог.
Той започна да чертае по картата, но спря и погледна Люсиен.
-Мосю Бернар, може би ще дойдете да екипирате мястото и начина, по който според вас пътят ще се свързва с обекта. Просто една приблизителна идея, като за начало, нали разбирате? - Той подаде молива на Люсиен.
Люсиен с радост пое контрола. През следващите два часа той проведе дискусия относно разположението на проекта, начерта скица на сградата върху картата, а после я изтри и я постави на друго място, след това на друго, докато и четиримата мъже постигнаха съгласие къде ще се намира фабриката. Говореха за входове и изходи, производствен поток и осветление.
Докато германците обсъждаха с Мане цената на изграждането, Люсиен, който отново бе седнал и слушаше, усети как по гърба му преминава тръпка. Толкова се бе увлякъл по планирането на новата фабрика, че напълно бе забравил за допълнителната си работа за Мане. В този момент и двамата бяха напъхали главите си в пастта на лъва. Мисълта за това го притесни и предизвика обилно потене. Той извади кърпа и избърса челото си.
Херцог го погледна с разтревожен вид.
- Мосю Бернар, не изглеждате много добре. Искате ли вода?
- Не, не. Добре съм. Просто тук е горещо, това е.
Германците продължиха да се пазарят с Мане за цената, а Люсиен продължи да се поти. След това чу вълшебните думи, които всеки архитект мечтае да чуе.
- Е, Люсиен - каза Мане, - ако господата от Райха постигнат съгласие, трябва да започнеш плановете веднага.
Германците кимнаха одобрително и станаха от столовете си.
- Мосю Бернар, тъй като времето ни е ограничено, ще искаме само основни чертежи - каза Херцог.
- Свободен ли сте за обяд, мосю Мане? - попита Либер.
Люсиен знаеше много добре какъв ще бъде отговорът. Поканата на Либер беше само проява на учтивост. Едно е да правиш бизнес с германците зад четири стени, но да обядваш с тях посред бял ден е прекрачване на една забранена граница. Германците също го знаеха и при все че не ги беше грижа как постъпват французите с колабораторите, те не искаха да създават излишни проблеми, като излагат на опасност своите партньори.
- Боя се, че не, полковник Либер, но благодаря, че попитахте - отвърна Мане.
Херцог отиде при Люсиен, за да си стиснат ръцете.
- Много се възхищавам на сградата, която сте направили за мосю Гастон. Облицоването на външната стълба със стъкло е прекрасен детайл.
Щом чу думата „детайл“, Люсиен разбра, че този човек не е лаик, а е част от архитектурната общност.
- Архитект ли сте, майор Херцог?
- В началото бях. Всъщност учех при Валтер Гропиус в „Баухаус“ в Десау в края на двайсетте. Но когато баща ми дойде да ме посети, реши, че всичко това са глупости и сложи край. Прехвърлих се да уча строително инженерство в политехническия в Берлин.