Той влезе и изпита облекчение сред тъмната и хладна сянка на фоайето. Обожаваше тези жилищни блокове, създадени от барон Осман, когато през 50-те години на XIX в. разрушил средновековен Париж, за да създаде града наново. Люсиен се възхищаваше на каменната зидария и здравите хоризонтални линии, образувани от редиците прозорци и техните метални балкони. Той живееше в сграда на улица „Кайро“, подобна на тази.
От 1931 г. Люсиен се бе отказал от всички исторически и класически препратки в своята работа, за да се превърне в истински модернистичен архитект, възприел естетиката на Баухаус - стилът, създаден от германския архитект Валтер Гропиус, пионер в модерната архитектура и дизайн (единственият случай, в който тевтонският вкус определено триумфираше над галския). И все пак той се възхищаваше на тези невероятни блокове, за които се бе застъпил Наполеон III. Възхищението му се бе усилило, когато гостува на брат си в Ню Йорк преди войната. Тамошните жилищни блокове не струваха в сравнение с тези в Париж.
Той отиде до апартамента на портиера, непосредствено вляво от входа. Стъклената врата зееше, а една възрастна жена, която пушеше цигара, седеше на маса, покрита с крещяща покривка на жълти цветя. Люсиен се прокашля и, без да помръдне и един мускул, продължавайки да се взира в пространството, тя каза:
- Той е в ЗБ... и асансьорът не работи.
Докато Люсиен се качваше по пищно украсеното извито стълбище до третия етаж, сърцето му заби лудо - не само защото не беше във форма, а и от притеснение. Дали Мане има реален проект за него, или тази среща нямаше да доведе до нищо? И ако беше проект, дали щеше да бъде шанс да прояви таланта си?
Люсиен знаеше, че има талант. Имаше потвърждението на няколко прочути архитекти, за които беше работил в Париж, след като завърши. Като натрупа няколкогодишен опит и вяра в способностите си, продължи сам. Беше трудно да създаде практика, двойно по-трудно, защото бе модернист, а модерната архитектура тъкмо започваше да се приема. Повечето клиенти все още предпочитаха нещо традиционно. Въпреки това той успяваше да си докарва постоянни доходи. Но както актьорът има нужда от роля, с която да пробие, за да стане звезда, така и архитектът се нуждае от един изключително важен проект. А Люсиен, вече на трийсет и пет, не бе успял да открие този изключително важен проект. Веднъж беше на крачка от него като финалист за нова обществена библиотека, но бе победен от Анри Девро, а зетят на чичо му беше заместник-министър на културата. Способностите не бяха достатъчни - човек се нуждаеше от подходящите връзки, които Девро очевидно винаги имаше, и от късмет.
Той погледна обувките си, докато се изкачваше по мраморните стъпала. Това бяха обувките му за клиенти, единственият хубав чифт, който пазеше за срещи. Макар и леко износени, те все пак изглеждаха лъскави и модерни, а подметките бяха в добро състояние. Тъй като кожата не достигаше, когато обувките на някой французин се износеха, той прибягваше до дървени подметки или подметки от компресирана хартия, която не беше особено удачно решение през зимата. Люсиен се радваше, че все още има обувки с кожени подметки. Не понасяше шума от тракащите по парижките улици дървени обувки, който му напомняше за сабото, което носеха селяните.
Люсиен се стресна, когато вдигна очи и видя чифт много скъпи тъмнокафяви обувки на площадката на третия етаж непосредствено пред лицето си. Погледът му се пренесе върху крачолите с остър ръб до сакото, а след това се спря на лицето на Огюст Мане.
- Мосю Бернар, много ми е приятно да се запознаем.
Преди Люсиен да стигне до горното стъпало, Мане протегна ръка.
Люсиен се издърпа по парапета и се озова до жилав, побелял мъж около седемдесетте, чиито скули сякаш бяха издялани от камък. И беше висок. Мане се извисяваше над Люсиен. Изглеждаше по-висок и от Дьо Гол.
- Удоволствието е мое, мосю.
-Мосю Гастон не спираше да говори за онази офис сграда, която сте проектирали за него, така че се наложи да се убедя лично. Отлична работа. - Ръкостискането на стареца беше силно и уверено, както можеше да се очаква от човек, спечелил милиони.
Началото е невероятно, помисли си Люсиен и на мига изпита симпатия към този възрастен аристократичен бизнесмен. През 1937 г. бе проектирал сграда на улица „Серван“ за Шарл Гастон, собственик на застрахователно дружество. Четириетажна, от варовик, със стъклена кула с извито стълбище. Люсиен смяташе, че това е най-добрият му проект.
-Мосю Гастон беше така добър да ме насочи към вас. С какво мога да ви помогна? — обикновено Люсиен беше отворен към обичайните общи приказки, преди да пристъпи към работа. Но сега бе притеснен и искаше да разбере дали това ще се окаже реална работа.