Мане се обърна към отворените врати на ЗБ и Люсиен го последва. Дори гърбът на мосю Мане беше внушителен. Той вървеше съвсем изправен, а костюмът му беше скъп и му пасваше безупречно - онзи германски офицер би поискал името на шивача му.
-Е, мосю Бернар, нека ви кажа какво съм намислил. Един мой гост ще отседне тук за известно време и искам да направя няколко специални промени на апартамента, за да го настаня -започна Мане, докато двамата вървяха бавно из апартамента.
Люсиен не можеше да предположи какво ще поиска старецът. Празният апартамент беше прекрасен, с високи тавани и прозорци, богато украсена дървена ламперия, огромни колони, които ограждаха широките входове към главните стаи, красиви, обрамчени с мрамор камини и подове, покрити с паркет. А всички бани и кухнята изглеждаха модерни, с мивки от порцелан и стомана и вани с хромирани елементи. Жилището беше голямо според парижките стандарти и площта му надвишаваше поне два пъти тази на нормален апартамент.
Мане спря и погледна Люсиен.
-Казаха ми, че архитектът възприема пространството по различен начин от останалите хора. Обикновеният човек вижда една стая такава, каквато е, а архитектът инстинктивно си представя как би могла да се промени към по-добро. Вярно ли е?
-Напълно - отвърна гордо Люсиен. - Един човек би решил, че някой порутен и старомоден апартамент е много непривлекателен, но един архитект в своето въображение би го преобразувал в нещо много модерно. - Започваше да се вълнува. Може би старецът искаше да ремонтира апартамента от горе до долу.
-Разбирам. Кажете ми, мосю, обичате ли предизвикателствата? Да решавате уникални проблеми?
-Да, всъщност обичам да търся решения на някой архитектурен проблем - каза Люсиен - и колкото по-трудно е, толкова по-добре. - Надяваше се, че казва на Мане това, което иска да чуе. Ако Мане поискаше от него да побере Триумфалната арка тук, той би отвърнал, че няма проблеми. Човек не отказва работа по време на война. Всеки глупак го знае.
-Това е добре. - Мане прекоси гостната и бащински постави ръка върху рамото на Люсиен. - Мисля, че е време да ви дам малко повече информация за този проект, но нека първо обсъдим хонорара ви. Имам предвид една цифра - дванайсет хиляди франка.
-Хиляда и двеста франка са много щедро предложение, мосю.
- Не, казах дванайсет хиляди.
Настъпи мълчание. Цифрите се оформяха в съзнанието на Люсиен, сякаш учител ги пише методично по черна дъска - най-напред единица, после двойка, след това запетая и три нули. След като мислено провери числото, той каза:
- Мосю, това... това е повече от щедро - абсурдно е!
- Не и ако животът ви зависи от него.
Люсиен реши, че това е забавна забележка, заради която бе длъжен да се разсмее неудържимо - с онзи смях, който дразнеше жена му, но винаги очароваше любовницата му. Ала Мане не се засмя. Лицето му не изразяваше никаква емоция.
-Преди да ви дам малко повече информация за проекта, нека ви задам един личен въпрос - каза Мане.
- Разполагате с цялото ми внимание, мосю Мане.
- Какво е отношението ви към евреите?
Люсиен се изненада. Що за въпрос беше това, по дяволите? Но преди да отговори инстинктивно на Мане - че те са сребролюбиви крадци, - той си пое дълбоко въздух. Не искаше да каже нещо, което да обиди Мане - и да изгуби работата.
-Предполагам, че са човешки същества като всички останали - отвърна вяло той.
Люсиен беше израснал в определено антисемитско семейство. Думата „евреин“ винаги бе последвана от думата „негодник“. Дядо му и баща му бяха убедени, че капитан Алфред Драйфус, еврейски офицер от състава на щаба на френската армия през 90-те години на XIX век, е предател, въпреки доказателствата, че негов колега, офицер на име Естерхази, е бил човекът, продавал тайни на германците. Освен това дядото на Люсиен се кълнеше, че евреите са отговорни за унизителното поражение на Франция от германците във Френско-пруската война от 1870 г., макар че така и не успя да предостави реални доказателства в подкрепа на своето обвинение. Без значение дали човек ги мрази заради това, че са предали страната, че са убили Исус или че са го изиграли в бизнес сделка, всички французи са антисемити по един или друг начин, нали така? - помисли си Люсиен. Винаги е било така.
Погледна Мане в очите и се зарадва, че не е споделил истинските си чувства.
Видя някаква сериозност, която го обезпокои.
-Вероятно сте забелязали, че от май всички евреи над шестгодишна възраст вече трябва да носят жълта Давидова звезда -каза Мане.