„Да си причиня неудобство“ беше много меко казано при тези обстоятелства, помисли си Люсиен. А колкото до християнството, беше съгласен с баща си: то бе добронамерена съвкупност от убеждения, които никога не даваха резултат в реалния живот.
-Така че, мосю Бернар - продължи Мане, - ще ви платя дванайсет хиляди франка, за да проектирате скривалище, невидимо с просто око. Това е вашето архитектурно предизвикателство. Разполагам с отлични майстори за тази работа, но те не са архитекти; нямат вашето око и не биха могли да измислят толкова хитро решение, каквото вие бихте могли. Затова ви моля за вашата... помощ.
-Мосю, категорично отказвам. Това е лудост. Няма да го направя.
-Надявам се да обмислите предложението ми, мосю Бернар. Имам чувството, че това може да бъде взаимноизгодно споразумение. И е само еднократно.
- Никога, мосю. Никога не бих се съгласил...
-Разбирам, че вземането на решение, което може да струва живота ви, не може да стане веднага. Моля ви, направете ми услугата да го обмислите. Но бих искал да науча отговора ви до днес в 6 вечерта, в кафе „Дю Монд“. Знам, че трябва да огледате апартамента по-обстойно, за да решите, така че вземете този ключ и заключете, когато приключите. А сега, мосю, ще ви оставя.
Люсиен кимна и понечи да каже нещо, но от устата му не излезе и звук.
-Между другото, утре в 9 сутринта ще подпиша договор за производство на двигатели за самолетните заводи „Хайнкел“. Сегашните ми съоръжения са твърде малки, за да поемат такава задача, затова планирам да построя разширение до завода ми в Шавил. Търся си архитект - каза Мане и пое към вратата. - Да познавате някого?
3
СТАЯТА ЗАПОЧНА ДА СЕ ВЪРТИ и Люсиен дотолкова изгуби ориентация, че не можа да запази равновесие. Седна на пода и му се стори, че ще повърне.
- Господи, какъв ден! - прошепна.
Обикновено би направил всичко, колкото и недостойно да беше, за да получи работа. Например, когато преспа с много дебелата съпруга на онзи търговец на вино Гатие, за да може тя да убеди съпруга си да избере него за проекта на новия му магазин на улица „Вано“. Всичко мина отлично - в проекта му не бе нанесена нито една промяна.
Само че това беше нещо съвсем различно. Да, той беше финансово затруднен, но дали дванайсет хиляди франка и гарантирана поръчка си струваха риска да умре? Парите нямаше да му помогнат, ако е мъртъв. Всъщност не смъртта го тревожеше. Преди нея щеше да бъде подложен на мъчения от Гестапо. Бе чувал от достоверни източници как постъпват германците с хората, които отказват да им сътрудничат - дни на варварски мъчения преди смъртта или ако Гестапо се смилят - а това се случваше рядко, - интерниране в лагер.
Парижаните бързо бяха разбрали, че не всички германски войници са еднакви. Имаше три много различни вида. Най-го-лямото подразделение, Вермахта, беше редовната армия, която участваше в повечето битки и имаше някакво чувство за благоприличие към французите. След това беше Вафен-СС, специалната елитна армия на нацистката партия, която участваше в битки, но също така се използваше за арести на евреи. Последното и абсолютно зло беше Гестапо, тайната полиция, която измъчваше, убиваше и осакатяваше евреи - или когото и да било, включително германци, за престъпления срещу Райха. Говореше се, че жестокостта на Гестапо е невъобразима.
Хората дори се страхуваха да използват думата „Гестапо“. Обикновено парижаните казваха: „Те са го арестували“. Щабът на Гестапо на улица „Сосе“ се намираше точно зад ъгъла на Елисейския дворец, бившата резиденция на френския президент. Всички в Париж знаеха и се страхуваха от този адрес.
Не, колкото и да му трябваха пари и да копнееше за нов проект, рискът беше неизмерим. Люсиен никога не се бе заблуждавал, че става за герой. Разбра го през 1939 г., когато беше призован в запаса като офицер и го разпределиха за осем месеца на линията Мажино, онази поредица от бетонни укрепления, за която френското правителство гарантираше, че ще предпази Франция от германско нападение. Тъй като след падането на Полша във Франция не се бяха водили никакви сражения, той си седеше на задника и четеше архитектурни списания, изпратени му от жена му, създавайки въображаеми проекти. Един негов колега офицер, университетски преподавател, използва това време, за да напише история на древните етруски.
И тогава на 10 май 1940 г. германците нахлуха, но вместо да атакуват „непобедимата“ линия Мажино, я бяха заобиколили и навлязоха в северна Франция през Арденската крепост. Междувременно Люсиен бе изпратен в един бункер на линията Мажино, без изобщо да има възможност да се сражава с врага. Той тайно се радваше, защото се страхуваше от битката с германците, които му се струваха като някакви свръхсъщества. Те бяха сразили всички, които бяха нападнали, с невероятна лекота - поляците, белгийците и холандците, като освен това принудиха британците да се оттеглят от континента при Дюнкерк.