Шамборд се задъха.
— Осъзнавате ли, че това е… същински Армагедон?!
— От пепелта ще възкръсне птицата феникс — духът на възродена Европа.
— Вие сте безумец, генерал Ла Порт…
— Възможно е, доктор Шамборд. Напълно е възможно — сви рамене генералът. — Но съм се погрижил за всичко… Утре, когато намерят телата на Мавритания, капитан Бонард и… вашето, едва ли ще предположат кой всъщност стои зад всичко това.
— Разбирам — глухо каза Шамборд. — Ще се измъкнете, все едно нямате пръст в това…
— Естествено. Не мога да си позволя да рискувам авторитета си. Както и… да ви оставя жив, въпреки че оценявам стореното от вас. — Двата изстрела от пистолета на генерала отекнаха един след друг. — Сбогом, Шамборд. Вие изпълнихте дълга си към Франция.
Тялото на учения се свлече от стола като парцалена кукла.
В този момент в коридора се разнесе стрелба. Ла Порт трепна. Възможно ли беше „Щитът с полумесеца“ да са проникнали чак дотук?
Той се втурна навън, последван от двамата легионери, които го охраняваха. Войниците, които пазеха отвън, се присъединиха към тях и петимата затичаха надолу по стълбите в посоката, от която се разнасяха изстрелите.
Джон даде на другарите си знак за отстъпление и те се втурнаха обратно по коридора. Зад тях продължаваха да трещят изстрели. Откъм долния етаж долетяха гласове на френски. Легионерите бяха чули стрелбата и изпращаха подкрепление.
Джон, Ранди, Питър, Марти и Терез се пъхнаха в две празни стаи от двете страни на коридора.
Джон открехна леко вратата и видя Питър от другата страна да прави същото.
След малко по коридора притичаха Ла Порт и четиримата легионери. Сега беше моментът да се качат в оръжейната.
Джон хукна нагоре по витата стълба. Останалите го последваха. На горната площадка спряха и се огледаха. Вратата на оръжейната зееше широко отворена. Отвътре не долиташе никакъв звук.
Джон направи знак на Ранди и Питър да влязат навътре.
— Ние тримата ще пазим стълбите — прошепна.
Но само след миг Ранди подаде глава отвътре.
— Елате насам! Бързо!
Марти, Терез и Джон спряха на прага, стъписани от гледката. Емил Шамборд лежеше по очи на килима.
Терез се спусна към него.
— Господи… Папа!
— О, Боже — ахна Марти.
Терез ридаеше, коленичила до тялото на баща си.
Марти сложи ръка на рамото й.
— Март! — тихо го повика Джон. — До полунощ остават по-малко от две минути… Компютърът…
— Ей сега… — промълви Марти и седна на стола пред компютъра.
— Ранди, ела отвън! — повика Питър. — Някой трябва да им пази гърба.
Джон се наведе над мъртвия Шамборд.
— И двата куршума са попаднали в сърцето… Смъртта е настъпила веднага. Съжалявам, Терез…
Тя вдигна към него обляното си в сълзи лице и риданията я разтърсиха отново.
Джон пристъпи към Марти и застана зад гърба му, готов да помага, ако се наложи. По-голямата част от стаята тънеше в полумрак — и тук, както и в целия замък, осветлението беше недостатъчно, — но в дъното забеляза някакви сандъци, по всяка вероятност, с амуниции.
— Ах, ти, чудовищна машина… — шепнеше Марти. — Не искаш да се подчиняваш, така ли?! Ще видиш ти! Не знаеш с кого си имаш работа! Паладин, рицарят на светлината, стои пред теб! Предай се, хлъзгаво чудовище! Гадино… Почакай само… Ето! Добре… Хайде… Давай… Така… Така! Пипнах ли те?! Къде ще бягаш? О, не! Божичко…
— Марти! Какво има?
Марти вдигна глава. Устните му бяха побелели.
— Джон… Те са задействали ядрена ракета! И тя… вече е изстреляна!
— Накъде, Март? — задавено попита Джон.
— Към Омаха. — Лицето на Марти се сгърчи от отчаяние. Закъсняхме… Божичко!
Четирийсета глава
Президентският самолет се приземяваше. Сам Кастила наблюдаваше отражението си в стъклото на прозореца. Скоро той и екипът му щяха да бъдат в безопасност — в укрепените подземни бункери на Стратегическото командване. Тук беше координационният център, който контролираше военновъздушната защита на страната.
Колелата на самолета вече се плъзгаха по пистата, а в същото време друг един самолет на военновъздушната база се готвеше да излети, за да отклони вниманието на противника. Извънредната ситуация го налагаше — такива бяха изискванията на протокола. И все пак Сам Кастила изпитваше угризения заради хората, които рискуваха живота си заради него. Той въздъхна дълбоко, проследи с поглед излитащия самолет и се извърна от прозореца.
Включи микрофона на радиопредавателя и се свърза с вицепрезидента Брандъл Ериксън.