Засмя се ликуващо и вдигна очи към часовника на стената — 21,55. Отбеляза си часа и се изправи. Лицето му сияеше.
Пъхна папките и тетрадката със записките в куфарчето си, грабна палтото си и шапката от закачалката и за последно хвърли поглед на уредите. Даде още някакви команди на компютъра, изчака да се появи на екрана онова, което го интересуваше, после изключи компютъра, взе куфарчето си и излезе от кабинета. В коридора беше тихо и безлюдно. За миг беше обзет от някакво лошо предчувствие, но бързо го пропъди от съзнанието си. Това беше моментът на триумфа му и щеше да му се наслади докрай. Нямаше да допусне нищо да го помрачи. Усмихна се и тръгна надолу по коридора.
Не беше направил и няколко крачки, когато четири фигури, целите в черно, изникнаха като изпод земята и го наобиколиха.
Половин час по-късно мъжете с маските бяха натоварили в микробуса онова, което ги интересуваше. Единият беше стоял на пост, за да не ги изненада някой, но не се мярна жива душа. Най-после можеха да продължат пътя си. Метнаха се в микробуса и се отправиха към многолюдната улица „Вожирар“, където се смесиха с потока от автомобили.
Из града беше все така оживено — безгрижното веселие беше в разгара си. Уличните музиканти подхващаха мелодиите една след друга, а виното се лееше като река. И тогава изведнъж сградата на института „Пастьор“, където се намираше лабораторията на доктор Шамборд, избухна в огнено зарево, а околните улици бяха разтърсени от страшен тътен. Огнени езици и черни кълбета дим се издигнаха нагоре, а в следващия миг от небето се посипаха тухли, натрошени стъкла, рояци искри и сивкава пепел, като дъжд от ада. Задавени от ужас викове разцепиха нощта. Тълпата се люшна и обърна на бяг.
Част I
Първа глава
В 6,54 ч. дежурството на офицера от елитната американска част на остров Диего Гарсия беше към края си и докато разсеяно плъзгаше поглед през прозорците на контролната кула към Смарагдовия залив, озарен от първите слънчеви лъчи, той мечтаеше само за едно — да се прибере и да подремне. Клепачите му тежаха след безсънната нощ, а мисълта му блуждаеше.
Тази база, която контролираше разположението на морските и военновъздушните сили, беше от изключително важно стратегическо значение за американците, а островът сам по себе си беше райско кътче, където ленивият плавен ритъм на океана приспиваше всяка амбиция.
Лагуната се синееше примамливо и му мина през ум, че не е зле да поплува след края на смяната. Минута по-късно в 6,55 ч. контролната кула изведнъж изгуби всякаква връзка със самолетите на базата B-1B, B-52, AWACS, P-3 „Орион“ и U2.
Той прехапа устни, даде дрезгаво някакви нареждания по микрофона, седна пред едно от командните табла и започна незабавно диагностициране. Техниците бяха вдигнати по тревога и насочиха цялото си внимание към мониторите и показанията на контролните табла, докато напразно се мъчеха да възстановят контакта със самолетите.
Всички усилия се оказаха безуспешни и в 6,58 ч., като се опитваше да овладее паниката си, началник-смяната уведоми за извънредната ситуация командира на базата.
В 6,59 ч. командирът на базата се свърза с Пентагона и докладва за случая.
В 7,00 ч., пет минути след мистериозното си прекъсване, връзката със самолетите на базата изведнъж, необяснимо как, беше възстановена.
Лъчите на изгряващото слънце озариха сградата на университета в Колорадо, меките заоблени хълмове и огромната прерия, която се простираше на изток. Отвън сградата на университета изглеждаше някак безлична, но лабораториите бяха оборудвани по последната дума на техниката. Микробиологът Джонатан Смит (Джон, както приятелите му го наричаха) беше дошъл на работното си място още в ранни зори и в момента, надвесен над микроскопа си, съсредоточено нагласяше фината стъклена игличка. Най-после капна капчица от някаква течност върху миниатюрен диск, не по-голям от главичката на карфица. Дискът, едва забележим с просто око, под обектива на свръхмощния микроскоп разкриваше конфигурация, която твърде много наподобяваше електрическо табло, ако, разбира се, нещо толкова микроскопично можеше да бъде сравнявано с подобно съоръжение.
Затаил дъх, Смит нагласи образа на фокус и промърмори, като се усмихваше: „Така… Точно така. Може и да стане…“
Специалист по вирусология и молекулярна биология, освен научна степен Смит притежаваше и военен чин подполковник, тъй като работеше за армията и временно беше разпределен тук, в Центъра за контрол върху заболяванията (ЦКЗ), разположен сред меките, обрасли с борове, възвишения на Колорадо. От Военния институт за изследване на инфекциозните заболявания (ВИИИЗ) му бяха възложили да извърши проучване върху естеството и развитието на някои вируси. Институтът му отпускаше необходимите за изследването средства.