Заместник-началникът на ГРУ свърши с четенето и вдигна глава. Понечи да каже нещо, но маршал Козлов махна предупредително с ръка и двамата мълчаливо изчакаха останалите трима да свършат. Съвещанието беше започнало преди три часа, като в началото се бяха запознали със съкратения вариант на доклада на Камински. Мрачната сериозност, с която се отнесоха към изводите и прогнозите в доклада се подсилваше и от факта, че през изтеклата година една част от тези предвиждания се бяха сбъднали.
Вече имаше случаи на съкращаване на доставки на петрол, дори някои военни маневри бяха пренасрочени за по-късна дата (всъщност отменени) поради недостиг на гориво. Обещанието, че някои атомни централи ще бъдат пуснати отново, не бе изпълнено; в Сибир се произвеждаше количество, малко по-голямо от обичайното, а програмата за разработване на арктическите находища се намираше в задънена улица поради липса на технологии, на квалифицирана работна ръка и на пари. Гласността, перестройката, пресконференциите и насърчителните слова на Политбюро бяха едно, ала Русия се нуждаеше от нещо много по-сериозно, за да влезе в релси.
След като обсъдиха накратко доклада за нефтените запаси, маршал Козлов им раздаде по едно копие от плана „Суворов“, изготвен за девет месеца от генерал-майор Земсков. Беше пазил доклада при себе си цели три месеца преди да реши, че положението на юг от границите е стигнало до фазата, която би направила подчинените му офицери по-склонни да възприемат крайните мерки, разработени в плана „Суворов“. Всички бяха привършили с четенето и го гледаха в очакване. Никой не желаеше да проговори пръв.
— Е? — обади се Козлов. — Чакам мнението ви.
— Да — пръв събра смелост заместник-началникът на щаба. — Така действително ще си осигурим достатъчно голям източник на суров нефт, който да ни стигне поне през първата половина на следващия век.
— Това е крайната цел — каза Козлов. — Въпросът е дали този план е осъществим? — Той погледна въпросително офицера от Южното върховно командване.
— Нахлуването и завладяването не са проблем — отговори генералът с четирите звезди от Баку. — От тази гледна точка планът е блестящ. Първоначалната съпротива няма да ни затрудни. Но как впоследствие ще контролираме кучите синове? Знаете, че са луди… Ще се наложи да прибегнем към извънредно остри мерки.
— Това може да се уреди — спокойно рече маршал Козлов.
— Ще трябва да използваме само руснаци — отбеляза десантчикът. — Руснаци и украинци. На всички ни е ясно, че не можем да разчитаме на дивизиите от мюсюлманските републики.
Сред присъстващите се разнесе одобрителен шум. Заместник-началникът на ГРУ вдигна очи.
— Понякога се чудя дали изобщо можем вече да разчитаме на дивизиите от тези републики, което е още една причина да харесвам плана „Суворов“. Така ще сложим край на ислямския фундаментализъм, който се шири в южните ни републики. Ще изтрием от лицето на земята самия източник на заразата. Напоследък получавам доста информации, че в случай на война вероятността тези части да проявят неподчинение е твърде голяма.
Генералът от Баку дори не сметна за необходимо да спори по този въпрос.
— Проклети чалмалии — изръмжа той. — Стават все по-отвратителни. Вместо да се грижа за отбраната на южните ни граници, аз прахосвам половината от времето си да усмирявам религиозни размирици в Ташкент, Самарканд и Ашхабад. С удоволствие ще смажа проклетата им Партия на Аллаха.
— Така — обобщи маршал Козлов. — Значи дотук плюсовете са три. Планът е осъществим поради почти незащитената граница й хаоса, който цари там; ще си осигурим нефт за половин век и ще разгоним проповедниците на фундаментализма веднъж завинаги. Сега за минусите…
— А какво ще кажете за реакцията на Запада? — попита генералът от Въздушнодесантните войски. — Американците могат да започнат Трета световна война заради това.
— Съмнявам се — възрази заместник-началникът на ГРУ, който дълги години беше проучвал Запада и знаеше за него повече от всички останали. — Американските политици зависят изключително много от общественото мнение, а средният американец напоследък желае да види Иран изравнен със земята. Такова е общественото мнение.
И четиримата познаваха добре историята на Иран през последните години. След смъртта на аятолах Хомейни беше настъпил период ни ожесточени политически борби и накрая властта беше преминала в ръцете на кървавия поддръжник на исляма Халхали, който беше видян за последен път да се наслаждава на труповете на американските заложници от посолството след неуспешния опит да бъдат спасени.