Той му продиктува номера на телефонна кабина до Плас дьо ла Мадлен. След това излезе като извика на Сам: „Ще се върна след час“.
Тя бе все още по нощница и остана сама. Телефонът в кабината звънна точно в десет.
— Куин, трябва да поговорим.
— В момента точно това правим, Зак.
— Искам на четири очи.
— Разбира се. Няма проблем. Кажи кога и къде.
— Без номера Куин. Без оръжие, без опашка.
— Имаш ми думата.
Зак продиктува часа и мястото. Куин не си записваше. Не беше необходимо.
Върна се в хотела. Сам се бе облякла и слязла долу. Той я намери във фоайето, което бе едновременно и бар, да си хапва кифлички и кафе с мляко. Тя го погледна очаквателно.
— Какво искаше?
— Среща на четири очи.
— Куин, скъпи, внимавай. Той е убиец. Къде и кога е срещата?
— Не тук — каза той. Наоколо имаше и други туристи, които закусваха късно. — В стаята.
— Стая в един хотел — каза той, когато се качиха горе. — Утре сутринта, в осем. В неговата стая в хотел Роблен. Резервирана на името на — няма да повярваш — Смит.
— Аз трябва да бъда там, Куин. Тази работа ми мирише на гнило. Не забравяй, че и аз мога да боравя с оръжие. А ти непременно трябва да вземеш „Смит енд Уесън“-а.
— Разбира се — отвърна Куин.
След няколко минути Сам се извини и слезе долу до бара. Върна се след десет минути. Куин си спомни, че на края на бара имаше телефон.
Тя все още спеше, когато в полунощ той тръгна. Будилникът до леглото бе нагласен за шест сутринта. Куин се движеше из стаята безшумно като сянка, като събираше обувките, чорапите, панталоните, гащетата, пуловера, якето и пистолета си. Сетне излезе от стаята. В коридора бе пусто. Той се облече там, пъхна пистолета зад колана, придърпа якето си, за да прикрие дръжката му и тихомълком слезе долу.
Намери такси на Шанз-Елизе и десет минути по-късно се озова в хотел Роблен.
— La chambre de Monsieur Smith, si’l vous plait10 — каза той на нощния портиер. Човекът направи справка в един списък и му подаде ключа. Номер десет. Втори етаж. Той се качи по стълбите и влезе в стаята.
Банята изглеждаше най-подходящото място за засада. Вратата й се намираше в ъгъла на стаята и от нея можеше да се наблюдава във всички посоки, най-вече към външната врата. Той разви електрическата крушка от абажура в спалнята, взе стол и я постави вътре в банята. Като остави вратата на банята леко отворена, така че да има процеп от четири пръста, той започна нощното си бдение. Когато очите му се адаптираха към тъмното, той можеше ясно да различи предметите в празната спалня, върху които уличното осветление хвърляше смътни отблясъци през прозорците, чиито пердета той предвидливо бе дръпнал.
До шест часа никой не се появи, нито се чуха стъпки в коридора. В шест и половина нощният портиер донесе кафе на един ранобудник в дъното на коридора — той чу стъпките да отминават вратата му, след това да се връщат към стълбището, водещо към фоайето. Никой не влезе, нито пък направи опит.
В осем почувства как го облива вълна на облекчение. В осем и двадесет той излезе, плати сметката и взе такси обратно до Хотел дю Колизе. Сам бе в спалнята, почти обезумяла.
— Куин, къде беше, по дяволите? Изкара ми акъла. Събудих се в пет… теб те нямаше… За Бога, изпуснахме срещата.
Той можеше да я излъже, но угризенията, които изпитваше, надделяха. Разказа й какво бе направил. Тя го погледна така, сякаш я бе цапардосал през лицето.
— И ти смяташ, че съм аз? — можа само да прошепне накрая тя.
Да, призна той, след Марше и Преториус той си бе втълпил в главата, че някой тайно предупреждава убиеца или убийците. Как иначе можеше да се обясни фактът, че те на два пъти се бяха добрали до изчезналите наемници преди тях двамата? Тя преглътна с усилие, овладя се й скри болката дълбоко в себе си.
— Добре, мога ли все пак да попитам кога ще се състои истинската среща? Можеш да не ми отговаряш ако още се съмняваш в мен.
— След един час, в десет часа — каза той. — В един бар отвъд Рю дьо Шалон, точно зад Лионската гара. Доста е далеч оттук, така че да тръгваме.
Поредното такси. Сам седеше, изпълнена с мълчалив укор. Таксито ги носеше покрай кейовете на северния бряг на Сена, като пресичаше града от северозапад на югоизток. Куин освободи таксито на ъгъла на Рю дьо Шалон и Пасаж дьо Гатбоа. Той реши да извървят останалата част пеш.
Рю дьо Шалон вървеше успоредно на железопътните линии, които излизаха от гарата и се отправяха към южна Франция. Отвъд стената се чуваше тракането на влакове, сменящи коловози пред крайната гара. Това бе една мръсна и занемарена улица.