— Не беше с мен — каза внезапно Сам.
— Какво не беше с теб?
— Чантата. Не я взех. Аз закусвах в бара, когато ти поиска да говорим горе в стаята. Забравих чантата си на канапето. Трябваше да се върна за нея, помислих си, че може да са я откраднали. Ох, защо не я откраднаха!
— А-ха. Чули са само, че казах на шофьора на таксито да ни остави на ъгъла на Рю дьо Шалон. И думата „бар“. На тази улица имаше два.
— Но как, дяволите да ги вземат, са успели да пъхнат това в чантата ми? — попита тя. — Откакто я купих, не съм се разделяла с нея.
— Това не е твоята чанта, а нейно копие — отвърна Куин. — Някой я забелязва, прави й копие и я подменя. Колко души идваха в апартамента в Кенсингтън?
— След като ти избяга? О, кой ли не. Там бяха Крамър и англичаните, Браун, Колинс, Сеймър, още трима-четирима от ФБР. Бях в посолството, след това в имението в Съри, където държаха и теб известно време, отидох в Щатите, върнах се — по дяволите, навсякъде я мъкнех със себе си.
Пет минути бяха достатъчни, за да се изпразни съдържанието на старата чанта, да се сложи в новата и да се направи размяната.
— Къде искате да ви закарам? — попита шофьорът.
И дума не можеше да става за Хотел дю Колизе, убийците знаеха за него. Но не и за гаража, където бе паркирал Опела. Там той беше отишъл без Сам и нейната смъртоносна чанта.
— Плас дьо ла Мадлен — каза той. — На ъгъла на Шове-Лагар.
— Куин, след всичко това, което преди малко научихме, може би ще трябва да се върна в Щатите. Бих могла да отида до нашето посолство тук и да настоявам за ескорт от американски полицейски телохранители. Вашингтон трябва да чуе това, което Зак ни каза.
Куин се загледа в отминаващите край него улици. Таксито се движеше нагоре по Рю Роял. Шофьорът заобиколи Мадлен и ги стовари на входа към гаража. Куин му даде щедър бакшиш за услугата.
— Къде отиваме? — попита Сам, когато седнаха в Опела и се насочиха на юг през Сена към Латинския квартал.
— Ти отиваш на летището — каза Куин.
— За Вашингтон?
— И дума не може да става за Вашингтон. Чуй ме, Сам, сега повече от всеки друг път ти не трябва да ходиш там без необходимата защита. Който и да стои зад това, той е на много по-високо ниво от една банда бивши наемници. Те са само маши в нечии ръце. Всичко, което е ставало при нас, е било съобщавано на Зак. Той е бил държан в течение на полицейското разследване, знаел е какви са настроенията в Скотланд Ярд, Лондон и Вашингтон. Всичко е било умело режисирано, дори убийството на Саймън Кормак. Когато момчето тичаше покрай пътя, трябва да е имало някой в онези дървета, някой, който да държи детонатора. Но как е разбрал, че трябва да бъде там? Знаел е това по простата причина, че за всеки отделен етап Зак е получавал точни инструкции как да действа, включително и освобождаването на двама ни. Не ме е убил само защото не му е било наредено. Той не е смятал, че ще трябва да убива някого.
— Но, както той каза — възрази Сам — това е онзи американец, организирал и платил всичко. Дебелакът, както го наричаше той.
— А кой е информирал дебелака?
— О, зад него сигурно има някой.
— Трябва да има — каза Куин. — И то голям, много голям човек. Някъде нагоре. Знаем какво се е случило и как; това което не знаем, е кой го е извършил и защо. Да кажем, че се върнеш във Вашингтон и им разкажеш това, което сме чули от Зак. С какво разполагаме? Твърденията на един похитител, престъпник и наемник, вече изгодно мъртъв за някои. Човек, уплашен до смърт от последиците на деянията си, който търси да откупи свободата си, като очиства съучастниците си и връща диамантите с невероятното твърдение, че е е било платено да направи всичко това.
— Добре, какво ще правим сега?
— Ти ще трябва да се скриеш на сигурно място. Аз тръгвам по дирите на корсиканеца. В него е ключът към загадката. Той е бил нает от дебелака, доставил е смъртоносния колан и е накарал Саймън да го сложи. Бас държа, че на Зак му е било наредено да увърта и удължи преговорите с още шест дни, като поиска диаманти вместо пари, тъй като новите дрехи не са били още готови. Планът излизаше извън контрол, темпото бе неудържимо и трябваше малко да се поуспокои. Ако мога да хвана Орсини жив и го накарам да проговори, той вероятно ще знае името на своя работодател. Когато вече знаем името на дебелака, тогава ще можем да отидем във Вашингтон.
— Нека да дойда с теб, Куин. Нали така се разбрахме?
— Така си се разбрала с Вашингтон. Нещата обаче се променят. Всичко, което Зак ни каза, е записано чрез подслушвателното устройство в твоята чанта. Те знаят, че ние знаем. Сега те ще започнат да преследват теб и мен. Освен ако не открием името на дебелака. Тогава преследвачите ще станат преследвани. ФБР ще се погрижи за това. Както и ЦРУ.