Удовлетворен, младият братовчед от рода на Орсини, който току-що бе извоювал мястото си равноправен член във фамилията, изтича обратно по покрива, по стената, скочи в каруцата със сено, оттам на земята и се шмугна в уличката, от която бе дошъл. Без да бърза, спокойно и тържествуващо, младежът вървеше през селото. Не след дълго той стигна до една къща, разположена на самия му край, където човекът, когото той боготвореше, го очакваше. Той нито видя, нито чу безмълвния висок мъж, който се отлепи от тъмния вход на една врата и го последва.
Пораженията в стаята над бара щяха по-късно да бъдат почистени от жената на съдържателя. Дюшекът бе направо за изхвърляне — срязан от край до край, еластичният пълнеж от кокосови Влакна натъпкан в пепитената риза, за да се получат ръце и тяло, което да стои без чужда помощ на стола. Тя щеше да открие дълги отрязъци от безцветна самозалепваща се лента, които бяха държали чучелото в изправено положение, както и останки от каубойската шапка и книгата.
Тя щеше да събира парче по парче това, което бе останало от главата на пластмасовия манекен от магазина за мъжка мода, чийто продавач Куин бе склонил да открадне от склада и да му я продаде. От двата презерватива, напълнени с кетчуп от ресторанта на ферибота, които бяха висели вътре в главата на чучелото, тя нямаше да открие никакви следи, само червени пръски по цялата стая, които лесно щяха да се премахнат с влажен парцал. Собственикът щеше да се чуди как така не е открил пластмасовата глава, когато бе претършувал багажа на американеца. По-късно той щеше да открие разкованите дъски под леглото, където Куин я бе скрил веднага след пристигането си.
Накрая той щеше да покаже на ядосания мъж в тъмния костюм, който предния следобед бе играл на карти в бара, изоставените украсени каубойски ботуши, дънките, якето от еленова кожа с ресни и щеше да информира местния главатар, че американецът сега трябва да е облечен в другия си комплект дрехи: тъмни панталони, черно яке с цип, поло и високи ботуши с гумена подметка. Всички те щяха да надзъртат в платнената чанта и да видят, че е празна. Това щеше да стане един час преди зазоряване.
Когато момчето стигна до къщата, която търсеше, той леко почука на вратата. Куин се шмугна в тъмния вход на една врата, четиридесет метра зад него. Някой явно бе заповядал на момчето да влезе, тъй като то вдигна резето на вратата и прекрачи вътре. Когато вратата се затвори, Куин се приближи, заобиколи къщата и намери един прозорец със спуснати кепенци, между чиито дъски имаше малка цепнатина, достатъчна, за да се наблюдава вътре в стаята.
Доминик Орсини седеше на груба дървена маса и с остър като бръснач нож режеше на парченца дебел салам. Младежът с лупарата застана пред него. Те разговаряха на корсикански език, който няма нищо общо с френския и затова тяхната реч бе неразбираема за Куин. Момчето описваше събитията от последните тридесет минути. Орсини на няколко пъти кимна.
Щом младежът свърши, Орсини стана, заобиколи масата и го прегърна. Момчето грейна от гордост. Когато Орсини се обърна, на светлината на лампата ясно се видя сивосинкавият белег на едната му буза, който се спускаше от скулата и стигаше до челюстта му, Той извади пачка банкноти от джоба си. Момчето поклати глава и запротестира. Орсини натъпка банкнотите в предния му джоб, потупа го по гърба и го пусна да си ходи. Момчето излезе от стаята и изчезна.
За Куин щеше да бъде лесно да очисти корсиканския убиец, но той го искаше жив, отзад в колата си и в една от килиите на полицейския участък в Аячо преди изгрев слънце. Той бе забелязал мощния мотоциклет в склада за дървени трупи до къщата.
Тридесет минути по-късно, в тъмната сянка, хвърляна от дървения хамбар и паркирания трактор, Куин чу рева на запаления двигател. Орсини бавно излезе на площада от една странична уличка и пое по пътя, водещ извън селото. Между задната част на трактора и стената на близката къща имаше достатъчно място, за да може той да мине. Мотоциклетистът премина през едно ярко осветено от луната петно. Куин пристъпи на светлото, прицели се и стреля веднъж. Предната гума на мотоциклета се пръсна, машината се завъртя силно и загуби управление. Тя падна на една страна, изхвърли ездачи и след като се завъртя, спря.
Инерцията на собственото му тяло бе запокитила и блъснала Орсини в едната страна на трактора, но той се съвзе и скочи на крака със забележителна скорост. На десет метра от него стоеше Куин с насочен в гърдите му „Смит енд Уесън“. Орсини дишаше тежко, изпитваше болка и подпираше с ръка единия си крак, като едновременно с това се облягаше на голямото задно колело на трактора. Куин виждаше святкащите черни очи, тъмната набола брада по лицето му. Бавно Орсини вдигна ръце.