— Мисля, че попаднахте в целта — каза Одел. — Тия потайни копелета от КГБ предприемат акцията, за да ударят с един куршум два заека — да закопаят Америка и договора. Може би самият Горбачов не е замесен.
— Това с нищо не променя нещата — каза Уолтърс. — Американската общественост никога няма да повярва на такова нещо. Включително и Конгресът. Ако това е дело на Москва, вината е на господин Горбачов, без значение дали е знаел или не. Помните ли Ирангейт?
Да, всички помнеха този скандал. Сам вдигна поглед.
— Ами ръчната ми чантичка? — попита тя. — Ако КГБ стоят зад всичко, защо сме им притрябвали да ги водим до наемниците?
— Много просто — предположи Браун. — Наемниците не са знаели, че момчето ще умре. Когато то загинало, те били обзети от паника и се скрили вдън земя. Може би не са се явили на някоя среща, където са ги чакали от, КГБ. Освен това бяха извършени опити вие и Куин — парламентьорът от Съединените щати и един агент от ФБР — да бъдете въвлечени в две от убийствата. Отново сме свидетели на обичайната практика — хвърляш прах в очите на световното мнение, правиш всичко да изглежда така, сякаш американците са накарали убийците да замлъкнат, преди те да могат да проговорят.
— Но чантата ми бе подменена с нейно точно копие, в което бе монтирано подслушвателното устройство — възрази Сам. — Някъде в Лондон.
— Как разбрахте това, агент Самървил? — попита Браун. — Може да е станало на летището, на ферибота за Остенде. По дяволите, може да е бил някой от англичаните — те дойдоха в апартамента, след като Куин избяга. И в къщата в Съри. Доста от тях са работили за Москва. Спомнете си за Бърджис, Маклейн, Филби, Васал, Блънт, Блейк — всичките са предатели, работили за Москва. Може би сега имат някой нов.
Лий Алегзандър разучаваше върха на пръстите си. Струваше му се, че ще прояви нетактичност, ако спомене Мичъл, Маршъл, Лий, Бойс, Харпър, Уокър, Лоунтрий, Конрад, Хауърд или който и да е друг от останалите двадесет американци, които бяха предали чичо Сам за пари.
— Добре, господа — каза Одел час по-късно. — Ще възложим този доклад да бъде проучен. От А до Я. Разкритията трябва да бъдат пределно ясни. Коланът е съветско производство. Подозрението ще остане недоказано, но не ще бъде изличено: това е било акция на КГБ и тя е приключила с изчезването на агента, известен ни само като „дебелака“, за когото сега се предполага, че се е скрил обратно зад желязната завеса. Ние знаем какво е било извършено и как е било изпълнено. Почти сме сигурни кой стои зад това и защо го е направил. Нантъкетският договор е окончателно погребан, а президентът ни — сломен от мъка. Господи, никога не съм смятал, че ще го кажа, още повече, знаете, не съм от либералите, но така ми се иска да натисна ядреното копче, за да направим на пух и прах ония комунистически копелета и ги натикаме обратно в каменната ера.
Десет минути по-късно събранието продължи при закрити врати. Чак когато подкара колата обратно към апартамента си в Александрия, Сам съзря пропуска в тяхното иначе удачно намерено решение. Как са узнали от КГБ, че трябва да направят копие на чантата от крокодилска кожа, купена от Хародс?
Филип Кели и Кевин Браун пътуваха заедно в една кола обратно към Хувър Билдинг.
— Това момиче доста се е сработило с Куин. Много повече, отколкото възнамерявах — каза Кели.
— Надуших това още в Лондон, по време на преговорите — съгласи се с него Браун — Тя през цялото време поддържаше неговата страна и аз смятам, че все пак трябва да говорим с Куин, имам предвид сериозен разговор. Французите попаднаха ли на следите му? Или англичаните?
— Не, тъкмо се канех да ви кажа. Французите са го засекли да излита от летището в Аячо със самолет за Лондон. Изоставил е колата си, цялата надупчена от куршуми, на паркинга. Англичаните са го проследили в Лондон до един хотел. Когато са стигнали там, той вече бил изчезнал, без дори да се регистрира.
— По дяволите, тоя човек се изплъзва като змиорка — изруга Браун.
— Точно така — каза Кели. — Но ако се окажете прав, има едно лице, с което той ще се свърже. Това е Самървил и никой друг. Не обичам да постъпвам по този начин с наша служителка, но искам целият й апартамент да премине на постоянно подслушване, телефонът също, а пощата й да се преглежда. От тази нощ.
— Разбрано — каза Браун.
Когато останаха сами, вицепрезидентът и петимата основни членове на Кабинета за втори път повдигнаха въпроса за двадесет и петата поправка.
Отново министърът на правосъдието пръв начена тази тема. Мълчалив и изпълнен със съжаление, Одел бе на противоположното становище. Той се срещаше с президента-отшелник по-често от другите и трябваше да признае че Джон Кормак наистина не бе успял да се съвземе.
— Рано е още — каза той. — Дайте му време.
— Колко? — попита Мортън Станърд. — Вече изминаха три седмици от погребението.
— Изборите са следващата година — изтъкна Бил Уолтърс. — Ако смяташ да се кандидатираш, ще трябва да започнеш подготовката си още от януари.
— Исусе Христе — избухна Одел — Човекът горе е смазан от мъка, а ти ми говориш за избори!
— Само разглеждаме нещата от практическата им страна — каза Доналдсън.
— Всички си спомняме, че след Ирангейт Роналд Рейгън така бе оплел конците, че за малко да прибегнем до двадесет и петата поправка — посочи Уолтърс. — Докладът „Канън“ съвсем ясно показва, че всичко тогава е висяло на косъм. Сегашната криза обаче е още по-сериозна.
— Президентът Рейгън успя да се оправи — изтъкна Хюбърт Рийд. — Пое си функциите без големи проблеми.
— Да, тъкмо навреме — каза Станърд.
— Това е въпросът — подсети ги Доналдсън. — С колко време разполагаме?
— Не е много — призна Одел. — Медиите досега проявяваха търпение, главно заради неговата популярност. Но положението става неудържимо и не можем да отлагаме до безкрайност.
— Срок? — тихо попита Уолтърс.
Те гласуваха. Одел се въздържа. Уолтърс вдигна сребърния си молив. Станърд кимна. Брад Джонсън поклати отрицателно глава. Уолтърс прие това с разбиране. Джим Доналдсън помисли малко и се присъедини към Джонсън с отрицателния си вот. Изпаднаха в патова ситуация — два на два гласа. Хюбърт Рийд огледа петимата, навъсен и угрижен. След това сви рамене.
— Съжалявам, но щом трябва, значи трябва.
Той се присъедини към положителните вотове. Одел шумно въздъхна.
— Добре — каза той. — Приемаме с болшинство. До Бъдни вечер, ако междувременно не настъпи някакъв голям обрат, аз ще трябва да отида и да му съобщя, че на първи януари въвеждаме в действие двадесет и петата поправка.
Той едва бе започнал да се надига от стола си, когато другите скочиха почтително на крака. Той откри, че това му харесва.