Когато останаха сами, вицепрезидентът и петимата основни членове на Кабинета за втори път повдигнаха въпроса за двадесет и петата поправка.
Отново министърът на правосъдието пръв начена тази тема. Мълчалив и изпълнен със съжаление, Одел бе на противоположното становище. Той се срещаше с президента-отшелник по-често от другите и трябваше да признае че Джон Кормак наистина не бе успял да се съвземе.
— Рано е още — каза той. — Дайте му време.
— Колко? — попита Мортън Станърд. — Вече изминаха три седмици от погребението.
— Изборите са следващата година — изтъкна Бил Уолтърс. — Ако смяташ да се кандидатираш, ще трябва да започнеш подготовката си още от януари.
— Исусе Христе — избухна Одел — Човекът горе е смазан от мъка, а ти ми говориш за избори!
— Само разглеждаме нещата от практическата им страна — каза Доналдсън.
— Всички си спомняме, че след Ирангейт Роналд Рейгън така бе оплел конците, че за малко да прибегнем до двадесет и петата поправка — посочи Уолтърс. — Докладът „Канън“ съвсем ясно показва, че всичко тогава е висяло на косъм. Сегашната криза обаче е още по-сериозна.
— Президентът Рейгън успя да се оправи — изтъкна Хюбърт Рийд. — Пое си функциите без големи проблеми.
— Да, тъкмо навреме — каза Станърд.
— Това е въпросът — подсети ги Доналдсън. — С колко време разполагаме?
— Не е много — призна Одел. — Медиите досега проявяваха търпение, главно заради неговата популярност. Но положението става неудържимо и не можем да отлагаме до безкрайност.
— Срок? — тихо попита Уолтърс.
Те гласуваха. Одел се въздържа. Уолтърс вдигна сребърния си молив. Станърд кимна. Брад Джонсън поклати отрицателно глава. Уолтърс прие това с разбиране. Джим Доналдсън помисли малко и се присъедини към Джонсън с отрицателния си вот. Изпаднаха в патова ситуация — два на два гласа. Хюбърт Рийд огледа петимата, навъсен и угрижен. След това сви рамене.
— Съжалявам, но щом трябва, значи трябва.
Той се присъедини към положителните вотове. Одел шумно въздъхна.
— Добре — каза той. — Приемаме с болшинство. До Бъдни вечер, ако междувременно не настъпи някакъв голям обрат, аз ще трябва да отида и да му съобщя, че на първи януари въвеждаме в действие двадесет и петата поправка.
Той едва бе започнал да се надига от стола си, когато другите скочиха почтително на крака. Той откри, че това му харесва.
— Не ви вярвам — каза Куин.
— Моля — каза мъжът с костюма от Савил Роу и направи жест към прозорците със спуснати завеси. Куин огледа стаята. Над камината Ленин държеше реч пред народа. Куин отиде до прозореца и погледна навън.
Погледът му се плъзна през градина с голи дървета, а над стената в края й видя горната част на червен лондонски автобус на два етажа, който бързаше по Бейзуотър Роуд. Върна се на мястото си.
— Х-м, ако все пак лъжете, трябва да сте използвали страшно много филмови декори — каза той.
— Никакви филмови декори няма — отвърна генералът от КГБ. — Предпочитам да ги оставя на вашите хора от Холивуд.
— В такъв случай, защо сте ме докарали тук?
— Вие представлявате голям интерес за нас, мистър Куин. Моля, не бъдете толкова зле настроен към нас. Колкото и странно да звучи, аз съм убеден, че за момента и двамата сме на една и съща страна.
— Наистина звучи странно — каза Куин. — Дяволски странно.
— Добре, нека да ви разкажа някои неща. Ние знаем, че сте били избран да водите преговорите за освобождаването на Саймън Кормак от похитителите му. Знаем също така, че след смъртта му сте били един месец в Европа, където сте се опитали да ги проследите и откриете — с известен успех, както по всичко личи.
— И това ли ни поставя на една и съща страна?
— Може би, мистър Куин, може би. Не е моя работа да охранявам млади американци, които горят от желание да тичат насам-натам без необходимата охрана. Но е моя работа да се старая да защитавам страната си от враждебни заговори, които й нанасят огромни щети. А тази… афера с Кормак… представлява заговор, скроен от неизвестни лица, чиято цел е да навреди на моята родина и да я дискредитира в очите на целия свят. Това не ни харесва, мистър Куин, въобще не ни харесва. Позволете ми, както казвате вие американците, да си разкрием взаимно картите. Отвличането и убийството на Саймън Кормак не е съветски заговор. Но обвиненията се сипят върху нас. От момента, в който коланът бе анализиран, ние сме в устата на целия свят. Отношенията с вашата страна, които нашият държавен глава искрено се опитваше да подобри, са сериозно разклатени. Един договор за съкращаване на въоръженията, на който възлагахме големи надежди, е провален.