— Благодарете му от мое име — каза Куин. — Вижте, генерале, приятно ми беше да си поговорим. Но това е всичко. Не мога да отида никъде. Мога единствено да се върна в Испания при лозята си и да се опитам да започна отначало.
— Не съм съгласен, мистър Куин. Смятам, че трябва да се върнете в Америка. Ключът към загадката се крие някъде там, в Америка. Трябва да се върнете.
— На часа ще ме приберат — каза Куин. — Не съм им симпатичен на онези от ФБР. Някои от тях смятат, че съм замесен.
Генерал Кирпиченко се върна до бюрото си и направи знак на Куин да се приближи. Връчи му паспорт, канадски паспорт, не нов, със захабени от прелистване страници и с дузина печати от гранични пунктове. Собственото му лице бе променено до неузнаваемост с леко наболата брада, новата прическа и очила с рогови рамки.
— Страхувам се, че е правена, когато бяхте упоен — каза генералът. — Паспортът е напълно истински, един от нашите шедьоври. Ще ви трябват дрехи с етикети от канадски магазини, багаж и други неща от тоя род. Андрей вече е приготвил всичко. И, разбира се това.
Той сложи на бюрото три кредитни карти, валидна канадска шофьорска книжка и пачка с двадесет хиляди канадски долара. Паспортът, шофьорската книжка и кредитните карти бяха на името на Роже Льофевр. Канадец от френскоговорящата част на страната. Характерният им акцент нямаше да бъде проблем за американец, който знае френски.
— Предлагам Андрей да ви закара до Бирмингам, за да хванете първия полет за Дъблин утре сутринта. Оттам можете да направите връзка за Торонто. Пресичането на американската граница с кола под наем няма да представлява проблем. Готов ли сте да заминете, мистър Куин?
— Генерале, изглежда не съм се изразил достатъчно ясно. Орсини и дума не каза преди да умре. Ако е знаел кой е дебелият мъж, а аз мисля, че е знаел, той нищо не каза. Не знам откъде да започна. Следата е студена. Дебелакът е в безопасност, както и неговите господари, а ренегатът — източникът на информация — се крие някъде по върховете. Всичките те са в безопасност, тъй като Орсини не проговори. Нямам нито асове, нито попове, дами или валета.
— А, вие си служите с езика на картите. На вас, американците, никога не ви излиза от главата асо пика. Играете ли шах, мистър Куин?
— Малко, но не добре — отвърна Куин.
Съветският генерал отиде до една лавица с книги и прокара пръст по редицата от заглавия, сякаш търсеше нещо определено.
— А трябва — каза той. — Шахът, както и моята професия, е игра на хитрост и изкусно блъфиране, а не на брутална сила. Всичките фигури са пред вас и все пак… в шаха има много повече измама, отколкото в покера. А, ето я.
Той предложи книгата на Куин. Тя беше от руски автор, но текстът бе на английски. Превод, с ограничен тираж за частни колекции. „Най-великите шахмайстори“.
— Вие сте в шах, мистър Куин, но може би не сте още матиран. Върнете се в Америка, мистър Куин. Прочетете книгата в самолета. Бих ви препоръчал, ако разрешите, да обърнете по-специално внимание на главата, посветена на Тигран Петросян. Арменец, отдавна вече покойник, но може би най-великият тактик в областта на шаха, който някога е живял. Пожелавам ви късмет, мистър Куин.
Генерал Кирпиченко извика оперативния агент Андрей и го заля с поток от заповеди на руски. Сетне Андрей заведе Куин в друга стая и го облече от глава до пети с нови дрехи, всичките от Канада, даде му и багаж, както и билети за самолета. Отидоха заедно с кола до Бирмингам и оттам Куин хвана първия полет за деня до Дъблин. Андрей го изпрати, след това се върна с колата в Лондон.
В Дъблин Куин се прехвърли на летище Шанън, прекара няколко часа в чакане и хвана полет на Еър Канада за Торонто.
Както обеща, той прочете книгата в чакалнята на Шанън и още един път, докато летеше над Атлантика. Прочете главата за Петросян шест пъти. Преди да кацне в Торонто, той бе разбрал защо десетки огорчени противници бяха нарекли хитрия арменски шахмайстор „Великия измамник“.
В Торонто паспортът му не бе разглеждан по-дълго, отколкото в Бирмингам, Дъблин или Шанън. Почака за багажа си край изнизващата се до него лента в митническата зона и след това премина през бегла проверка. Всичко мина гладко и спокойно и затова нямаше причина той да забележи мълчаливия мъж, който го видя на излизане от митническата зона, проследи го до централната железопътна гара и се качи с него във влака, пътуващ на североизток към Монреал.
От един паркинг в първия град на провинция Квебек той купи от втора ръка един джип Ренегейд с гуми, пригодени за тежките зимни условия, а от магазин за туристически принадлежности — ботуши, панталони и ватирани анораци, от които щеше да се нуждае за тамошния климат по това време на годината. След като напълни до горе резервоара на джипа, той се отправи на югоизток, премина през Сен Жан и Бедфорд и пое право на юг към американската граница.