Следващите десет години беше десантчик, като в сметката си вписа три десанта във Виетнам, откъдето се изтегли с последните части през 1973 година. Когато има много жертви, повишенията във войската идват бързо и той стана най-младият полковник в 82-ра дивизия. Тогава осакатя, но не при бойни действия, а при една нелепа злополука. Нещастието го сполетя по време на тренировъчен десант в пустинята. Заданието беше да се приземят на равен терен при скорост на вятъра 5 възела. Както обикновено, щабните плъхове пак бяха оплескали работата. Приземният вятър надвишаваше 30 възела и хората бяха размазани по скалите и деретата. Трима загинаха на място, двадесет и седем бяха ранени.
На рентгеновата снимка костите на левия крак на Истърхаус изглеждаха като кибритени клечки, разпръснати върху черно кадифе. След известно време той имаше възможност да наблюдава от болничното си легло телевизионния репортаж, който показа унизителното изтегляне на последните американски части от посолството в Сайгон. Пак там му попадна една книга за компютрите и той разбра, че това е пътят към могъществото. Единствено компютрите, стига да знаеш как да ги използваш, можеха да внесат ред и разум в хаоса и лудостта, обхванали целия свят.
След като напусна армията, постъпи в колеж, където специализира информатика. По-късно започна работа в „Ханиуел“, остана там осем години и след това се премести в IBM. През 1981 година, когато саудитският петродолар беше на върха, Арамко възложи на IBM да разработи безотказни компютърни системи за контрол на продукцията, дебита, износа и, най-вече, на дължимите на Саудитска Арабия такси при монополните им операции там. Изборът на Истърхаус, с неговия безупречен арабски език и таланта му за компютри, беше естествен. Следващите пет години от живота си той прекара защитавайки интересите на Арамко в Саудитска Арабия, като се специализира в разработването и прилагането на охранителни компютърни системи против кражби и злоупотреби. През 1986 година, след разпадането на ОПЕК, силите, естествено, бяха преразпределени и саудитците, които в този момент бяха в по-неизгодната позиция, се сетиха за накуцващия компютърен гений. Той, освен че беше изключителен специалист, познаваше отлично езика и обичаите им, и те му платиха цяло състояние, да работи за тях вместо за Арамко и IBM.
Истърхаус познаваше страната и историята й като местен жител. Още като малко момче със затаен дъх беше препрочитал историята за Основателя, за прокудения номадски шейх Абдул Азис ал Сауд, който прекосил пустинята, връхлетял върху крепостта Мусмак при Рияд и така започнал славния си възход. Беше се възхищавал на проницателността на Абдул Азис, който за тридесет години беше покорил всичките тридесет и седем разпръснати из вътрешността на страната племена, беше обединил Нейид, Нейаз и Хадрамут; след това се беше оженил за дъщерите на победените си врагове и беше създал от племената нация или поне някакво подобие на нация. След време обаче очите му се отворили за истинското положение на нещата и възхищението отстъпило място на разочарование, презрение и ненавист.
Работата му в IBM се състоеше в това да открива и предотвратява компютърни злоупотреби чрез системите, разработени от голобради компютърни генийчета в Щатите, като следеше и контролираше прехвърлянето на търговските операции с нефтени продукти на разбираем счетоводен език и накрая в банкови баланси, създавайки безотказни системи, които можеха да се свържат към компютърната мрежа на Саудитското министерство на финансите. Безграничната корумпираност и разврат на управляващите в арабския свят докараха пуританския му дух до твърдото убеждение, че е предопределен от съдбата да бъде един ден онази сила, която ще помете от лицето на тази благословена с безценния си дар земя лудостта и корупцията; че той ще бъде човекът, който ще възстанови реда и моралните устои в Близкия изток, така че този божи дар — нефтът — да служи на свободния свят, а след това и на всички народи на земята.
Можеше да използва способностите си и да натрупа огромно състояние за сметка на държавните приходи от петрола така, както постъпваха самите арабски принцове, но моралът му не му позволяваше. Следователно за да осъществи мечтата си, той се нуждаеше от подкрепата на хора с голяма власт и от много пари. Тогава дойде предложението на Сайръс Милър да срутят корумпирания режим и да върнат властта в ръцете на Америка. От него се искаше само да убеди тези диви тексасци, че той е човекът, от когото се нуждаят.
— Полковник Истърхаус? — Сладкият глас на Луиз прекъсна размишленията му. — Мистър Милър ви очаква, сър.
Той се изправи, остана няколко секунди облегнат на бастуна си, докато болката в крака му утихне и я последва към кабинета на Милър. След като затвори вратата, той поздрави почтително Милър, който го представи на Сканлън.