Уличните лампи останаха далеч назад и тъмнината погълна фигурата с черното палто и шапка. Вдясно от Куин ярките прожектори около паметника на Линкълн осветяваха долния край на Двадесет и трета улица, но светлината се губеше над моравата и почти не стигаше до дърветата на парка Мел. Куин успя да се приближи на петдесетина метра, като не изпускаше от очи движещата се сянка.
Човекът заобиколи откъм запад паметника на ветераните от Виетнам, след това свърна полу наляво и се насочи към сгушената под дървета височинка между езерото в Конститюшън Гардънс и брега на езерцето Рифлектинг Пул.
Далече вляво от себе си Куин можеше да различи светлинките от двата бивака, където ветераните стояха на нощно бдение в памет на изчезналите по време на акция от онази печална и далечна война. Набелязаният обект се движеше косо по маршрут, който го отвеждаше встрани от единствения признак на живот по това време в парка Мел.
Паметникът представлява дълга стена от черен мрамор, висока до глезените в двата си края, но в средата разположен на два метра надълбоко в земята на Мел. Общата форма на паметника наподобява силно разтворено „V“. Следвайки жертвата си, Куин стъпи върху стената, където тя бе висока само половин метър, сетне бързо се сви в сянката на мрамора, тъй като човекът пред него внезапно се обърна, сякаш бе доловил стърженето на ботуш върху чакъла.
Като показа глава над нивото на околната морава, Куин видя как мъжът внимателно обиколи с поглед парка, преди да продължи по-нататък.
Иззад облаците просветна бледият сърп на луната. На тази светлина Куин съзря имената на загиналите във Виетнам петдесет и осем хиляди души, гравирани по цялата дължина на мраморната стена. Той се наведе за миг, целуна леденостудения мрамор и продължи по-нататък през моравата, насочвайки се към горичката от високи до небето дъбове, където в човешки ръст се издигат бронзовите статуи на ветераните от войната.
Пред него човекът с черното палто за втори път се спря и обърна, за да провери пътя зад себе си. Не забеляза нищо. Лунните лъчи огряваха голите безжизнени клони на дъбовете и ги подчертаваха контрастно на фона на далечнаха светлина от паметника на Линкълн, а под тях проблясваха фигурите на четиримата бронзови войника.
Ако знаеше или внимаваше повече, човекът с палтото щеше да се сети, че на постамента има само трима войника. Когато се обърна и продължи, четвъртият войник се откъсна от групата и го последва.
Накрая човекът стигна до „обичайното място“. На върха на хълмчето между езерото в Гардънс и езерцето Рифлектинг Пул се намира една обществена тоалетна, дискретно скрита между няколко дървета. Тя се осветяваше от една единствена лампа, която все още светеше в този късен час. Човекът с палтото застана до лампата и зачака. Две минути по-късно Куин се появи измежду дърветата. Човекът се взря в него. Вероятно лицето му побледня, но светлината бе твърде оскъдна, за да се види. Ръцете му обаче затрепериха — това Куин успя да забележи. Те забиха поглед един в друг. Човекът срещу Куин отчаяно се мъчеше да превъзмогне надигащата се в него паника.
— Куин? — каза мъжът. — Ти си мъртъв.
— Не съм — отвърна логично Куин. — Мос е мъртъв. И МакКрей. И Орсини, Зак, Марше и Преториус. И Саймън Кормак — о, да, разбира се, и той е мъртъв. И вие знаете защо.
— Спокойно, Куин. Нека да се държим като разумни хора. Той трябваше да си отиде. Иначе щеше всички да ни разори. Ти, разбира се, ще се съгласиш с това. — Той съзнаваше, че сега се бори за живота си.
— Саймън. Един студент в Оксфорд?
Изненадата на човека с тъмното палто взе връх над уплахата му. Той бе присъствал на заседания в Белия дом и бе чул на какво е способен Куин. Той знаеше, че се бори за живота си.
— Не момчето, а бащата. Той трябва да си върви.
— Нантъкетския договор?
— Разбира се. Тези условия ще разорят хиляди хора, стотици корпорации.
— Но защо тъкмо вие? Доколкото знам, вие сте един изключително богат човек. Вашето лично богатство е огромно.
Човекът, към когото този въпрос бе отправен, се изсмя кратко.
— Досега, да — каза той. — Когато наследих семейното богатство, аз използвах уменията си на борсов посредник и вложих наследството си в различни ценни книжа. То все още е там. Попечителите на моите скрити фондове не са ги докосвали и с пръст.
— В оръжейната промишленост.
— Виж Куин, донесох това за Мос. Сега то може да е твое. Виждал ли си някога такова нещо?
От предния си джоб той извади къс хартия и му го показа. Куин го погледна под светлината на единствения фенер и луната. Банков чек от една швейцарска банка с безупречна репутация, платим на приносителя. За сумата от пет милиона долара.