— Как смятате, дали той ще признае?
— В Лефортово, сър, КГБ си знае работата — увери го Вайнтрауб.
— Мистър Кели?
— Някои неща, господин президент, никога не ще бъдат доказани. Няма никаква следа от тялото на Доминик Орсини, но корсиканската полиция е открила, че два заряда сачми наистина са били изстреляни към задната спалня над един бар в Кастелбланк. Пистолетът Смит енд Уесън, който бяхме дали на специален агент Самървил, трябва да се сметне изгубен завинаги в реката Прунели. Но всичко, което е доказуемо, вече е доказано. От начало до край. Ръкописът е точен до най-малката подробност, сър.
— А хората от така наречената Петорка от Аламо?
— Задържали сме трима от тях, господин президент. Почти сигурно е, че Сайръс Милър никога не ще бъде изправен пред съда. Смятат го за клинично луд. Мелвил Сканлън е признал всичко, включително и подробностите за друг заговор, целящ свалянето на монархията в Саудитска Арабия. Смятам, че Държавният департамент вече се е погрижил за тази страна на нещата.
— Да. Саудитското правителство е информирано и е взело съответните мерки. А другите от така наречената Петорка от Аламо?
— Салкинд изглежда е изчезнал, смятаме, че е в Южна Америка. Коб бе намерен в собствения му гараж, където се обесил. Мойр потвърждава всичко от признанията на Сканлън.
— И няма нито една подробност, която да не се потвърждава, мистър Кели?
— Не успяхме да открием такава, господин президент. През времето, с което разполагахме, ние проверихме всичко в ръкописа на мистър Куин. Имена, дати, часове, места, наети коли, самолетни билети, наети апартаменти, хотелски резервации, използвани превозни средства, оръжия — с една дума, всичко. Полицията и имиграционните власти в Ирландия, Англия, Белгия, Холандия и Франция ни изпратиха пълни справки. Всичко съвпада.
Президентът Кормак хвърли един кратък поглед към празния стол от своята страна на масата.
— А… моят бивш колега?
Директорът на ФБР кимна на Филип Кели.
— В последните три страници от този ръкопис се твърди, че през въпросната нощ двамата са провели разговор, за който няма потвърждение, господин президент. Все още не сме намерили и следа от Куин. Проверихме обаче персонала на къщата в Джорджтаун. Щатният шофьор е бил освободен и изпратен вкъщи под претекст, че колата няма да се използва същата нощ. Двама души от персонала си спомнили, че някъде към един и половина през нощта са били събудени от шума на отварящите се врати на гаража. Един от тях погледнал навън и видял колата да заминава надолу по улицата. Помислил, че може да е кражба и отишъл да събуди господаря си. Него го нямало — бил заминал с колата. Проверихме всичките ценни книжа в многобройните му скрити фондове. Става въпрос за огромни вложения в няколко концерна от отбранителната промишленост, чийто акции без съмнение щяха силно да паднат след ратифицирането на Нантъкетския договор. Това, което Куин твърди, е вярно. А що се отнася до онова, което човекът е казал, ние никога няма да го узнаем със сигурност. Просто се чудя дали да се вярва на Куин или не.
— В такъв случай аз му вярвам, господа, наистина му вярвам. Отменете, моля, акцията за неговото издирване. Това е заповед на президента. Благодаря за усилията, които сте положили.
Той излезе през вратата срещу камината, прекоси офиса на личната си секретарка, като я помоли да не бъде обезпокояван, влезе в Овалния кабинет и затвори вратата зад себе си.
Седна зад огромното бюро под оцветените в зелено прозорци, дебели десет сантиметра и непроницаеми за куршуми, които гледаха към Роуз Гардън и се облегна назад във високия въртящ се стол. Не бе сядал на това място от седемдесет и три дни.
На бюрото му имаше една снимка поставена в сребърна рамка. Тя беше на Саймън и бе направена в Йейл през есента, преди той да замине за Англия. Тогава той бе на двадесет години. От младежкото му лице лъхаше жизненост, очите му бяха изпълнени с жажда за живот и големи надежди…
Президентът взе снимката с двете си ръце и дълго време се взира в нея. Накрая отвори едно чекмедже вляво от себе си.
— Сбогом, сине — каза той.
Постави снимката с лице надолу в чекмеджето и го затвори. След това натисна един бутон на вътрешната съобщителна уредба.
— Изпратете Крейг Липтън при мен, моля.
Когато неговият секретар, отговарящ за връзките с медиите пристигна, президентът му каза, че иска един час от най-гледаното телевизионно време по главните канали вечерта на следващия ден, за да направи обръщение към нацията.