Колегите му бяха Мойр от „Пасадина Ейвионикс“ в Калифорния, които бяха разработили основните компоненти на Кестрел и Госхоук, и Салкинд от ЕСК Индъстриз Инк в Силиконовата долина близо до Пало Алто, Калифорния. Както самите те, така и компаниите, които представляваха, бяха заложили много на това Пентагона да одобри и приеме на въоръжение ДЕСПОТ. ЕСК Индъстриз имаха дял в разработката на прототипа на бомбардировача В2 Стелт за ВВС, но това беше един сигурен проект.
Хората от Пентагона пристигнаха два часа след като всичко беше подготвено. Бяха общо дванадесет човека, сред които двама генерали, и представляваха техническата група, от чиято преценка зависеше крайното решение на Пентагона. След като всички заеха местата си пред стената от телевизионни монитори, изпитанията започнаха.
Мойр беше подготвил една изненада още в самото начало. Той покани присъстващите да се обърнат и да насочат вниманието си към пустинята. Земната повърхност се простираше гола, без следа от човешко присъствие. Настъпи леко объркване. Мойр натисна бутон на таблото пред себе си. Само на няколко метра от хората земята започна да се надига. Пред очите им се появи огромна стоманена лапа, която се протегна напред и започна да тегли. От земята се появи ДЕСПОТ, погребан дълбоко и неуязвим за сканиращите изтребители и за насочените отвесно надолу радари. От гроба, който сам си беше изкопал, се измъкна внушителното сиво стоманено туловище, изпълзя на вериги и колела, без отвори, напълно автономно, самоуверено в мощта си, напълно защитено срещу директни удари, освен ако не ставаше дума за пряко попадение на голямокалибрен снаряд или многотонна бомба, неуязвимо за атомно, химическо и бактериологическо оръжие.
Четиримата мъже, които са намираха във вътрешността на чудовището, включиха захранващите двигатели, изтеглиха защитните стоманени капаци, които покриваха амбразурите от армирано стъкло и извадиха радарната антена, която улавяше и предаваше всеки сигнал за предстоящо нападение. След това се появи и сензорната антена, посредством която се насочваха ракетите. Тази демонстрация несъмнено впечатли хората от Пентагона.
— Да приемем — започна Коб, — че първата вълна от съветски танкове е прекосила река Елба и е навлязла в Западна Германия по няколкото съществуващи мостове и още няколко понтонни моста, изградени през нощта. Силите на НАТО са влезли в бой с тях и ги задържат — с това можем да се справим. Само че през това време много по-голямата по численост втора вълна съветски танкове вече напуска прикритията си в горите на Източна Германия и се насочва към Елба. Тя ще осъществи пробива и ще се насочи към границата с Франция. Междувременно системите ДЕСПОТ, разположени по протежение на линията север-юг, прекосяваща цяла Германия, са получили заповед: „Открий, идентифицирай, унищожи!“.
Той натисна друг бутон и в горната част на бойната бронирана машина се отвори един люк. От вътрешността му се надигна платформа, върху която беше прикрепена тънка и заострена като молив ракета, един цилиндър с диаметър петдесет сантиметра и дължина два метра и половина. Миниатюрният двигател на ракетата се задейства и тя устреми синия си корпус към прозрачната синева на небето, където бързо се сля с него. Мъжете се обърнаха към мониторите, където телевизионна камера с висока разделителна способност продължи да следи полета на „Кестрел“. На височина 45 метра задейства нейният двуконтурен турбореактивен двигател. Ракетата потрепна, когато от двете й страни се показаха късички крила, а перките на опашката й дадоха посока. Ракетата заприлича на миниатюрен самолет, който продължи да се отдалечава. Мойр посочи големия екран на радара. Електронният лъч продължаваше да го обхожда, но на дисплея не се появи никаква точка.
— „Кестрел“ е изработена изцяло от фибростъкло — гордо съобщи Мойр. — Двигателят е направен от топлоустойчиви керамични производни, които обаче не отразяват радарните вълни. Като приложим и малко от технологията на Стелт, ракетата става практически невидима и за човешкото око, и за апаратурата, както вече се убедихте. Отражателната й способност е колкото на едно птиче. Дори по-малка. Радарът може да различи птицата по размахването на крилата, а „Кестрел“ не размахва криле, да не говорим, че този радар е много по-съвършен от всички, с които руснаците разполагат.