По време на война „Кестрел“ беше в състояние да проникне на разстояние от 300 до 800 километра зад вражеската линия. При тези изпитания ракетата достигна оперативна височина от 4 500 метра, отдалечи се на 160 километра и започна плавно да кръжи над полигона, готова да издържи 10 часа при 180 километра в час. Същевременно електронните й сензори започнаха да опипват земята. Увиснала в небето като птица, ракетата сканираше терена, обхващайки кръг с диаметър от сто километра.
Първо инфрачервените сензори изследваха земната повърхност, след тях се плъзваха лъчите на радара, който действаше в милиметровия обхват.
— Ракетата е програмирана да извърши нападение само при условие, че целта излъчва топлина, направена е от стомана и се движи — каза Мойр. — Целта трябва да излъчва достатъчно топлина, за да бъде танк, а не кола, камион или влак. Няма да удари по огън на открито, по горяща къща или по паркирано превозно средство, защото те не се движат. Поради същата причина няма да порази да речем изкуствен отражател, нито пък обект от тухли, дърво или гума, защото не отговаря на условието да е от стомана. А сега, господа, обърнете се към този екран и погледнете зоната на целта.
Те се обърнаха към огромния телевизионен екран, който получаваше образ от телевизионна камера, отдалечена на сто и петдесет километра от тях. Едно огромно пространство беше „пременено“ с декори като снимачна площадка в Холивуд. Имаше изкуствени дървета, дървени колиби, паркирани фургони, камиони, леки коли. Пред очите им запълзяха гумени танкове, задвижени от невидими проводници. Не липсваха и специално разпалени за случая огньове. Измежду всички тези бутафорни предмети се размърда един единствен истински танк, задвижен чрез дистанционно управление. От височина 4 500 метра „Кестрел“ го забеляза и мигновено реагира.
— Господа, наблюдавате нещо ново и революционно, нещо, с което ние съвсем основателно се гордеем. При по-старите системи ракетата се спускаше върху целта, унищожаваше я, но унищожаваше и себе си. Съвсем неоправдано от гледна точка на средствата. „Кестрел“ не постъпва по този начин — тя ще повика „Госхоук“. Наблюдавайте ДЕСПОТ.
Публиката отново се извърна, за да улови проблясването на дългото около метър тяло на ракетния снаряд „Госхоук“, който вече беше приел сигнала от „Кестрел“ и се насочваше по команда към целта.
Сега коментара пое Салкинд:
— Госхоук се издига светкавично до 30 километра, преобръща се и се насочва обратно. При преминаването си край „Кестрел“ получава от бордовия компютър окончателна информация за местонахождението на целта. Отклонението от целта е не повече от 30 сантиметра. Сега започва да се насочва надолу.
Единственият истински танк (един стар Ейбрамс Марк 1) пълзеше упорито сред вкопаните в пясъка къщи, бараки, камиони, коли, изкуствени отражатели и бутафорните си гумени събратя, като че тръгнал на бой. Внезапно нещо проблесна и като че чудовищно голям юмрук се стовари върху стария Ейбрамс. Като в забавен каданс той се сплеска към земята, страните му изхвърчаха навън, оръдието му щръкна укоризнено към небето в следващия миг се превърна в огнено кълбо. В настъпилата тишина от гърдите на присъстващите се откъсна въздишка.
— Какво количество заряд носи този „Госхоук“? — попита един от генералите.
— Никакво, генерале — отговори Салкинд. — Бих оприличил „Госхоук“ на интелигентен камък, който пада от небето със скорост близо 16 хиляди километра в час. Единствената технология, която е внедрена в „Госхоук“, е устройството за приемане на информация от „Кестрел“ и миниатюрният радар, посредством който следва инструкциите за откриване на целта през последните 4 500 метра. Затова е толкова евтин. Но ефектът от удара на десеткилограмово парче стомана, покрито с волфрам, върху един танк при тази скорост на падане е… като да речем този от стрелба от упор със сачма от въздушна пушка по гърба на хлебарка. Все едно че този танк се бе изпречил на пътя на два локомотива, движещи се със скорост сто и шестдесет километра в час. Той просто бе изравнен със земята.
Изпитанията продължиха още два часа. Създателите на „Кестрел“ демонстрираха възможностите ракетата да бъде препрограмирана по време на полет — при подадена команда да атакува стоманени конструкции от двете страни на които има вода, а в краищата им суша, ракетата се насочваше към мостове. При изменение на инструкциите „Кестрел“ нападаше влакове, кораби или автоколони. Но само ако се движеха. Ако обектът преустановеше движението си, „Кестрел“ не можеше да определи дали целта е камион или някакъв железен навес. Но сензорите й без затруднение преодоляваха дъжд, облаци, сняг, градушка, суграшица, мъгла и мрак. Следобедът вече изтичаше, когато групите се разделиха и комисията от Пентагона се приготви да отпътува за Нелис, а оттам за Вашингтон.