Ървинг Мосе се събуди, защото някой риташе леглото му. Замъгленият му поглед различи някакъв мъж в зелено маскировъчно облекло.
— Мос, изхвърлен си — заяви мъжът.
— Ти пък кой си, по дяволите? — попита Мос и въпросът му незабавно получи отговор.
— Значи си от онези — презрително изсумтя той.
— Да, точно от тях. А ти си изхвърлен. И от Хондурас, и от ЦРУ.
Той показа на Мос някакъв лист хартия.
— Това не е от Ленгли — опита се да протестира Мос.
— Така е — отговори човекът. — Само че е подписано от мен, а аз съм от Ленгли. Събирай си багажа и скачай в хеликоптера.
Половин час по-късно Дейвид Вайнтрауб наблюдаваше как хеликоптерът се издига в небето. В Тегусигалпа Мос беше посрещнат от шефа на резидентурата, който с ледена учтивост лично го качи на самолета за Маями и оттам за Вашингтон. Той не можа дори да стигне до Ленгли. Посрещнаха го на летището във Вашингтон, дадоха му документите и му казаха да се маха. През следващите пет години беше доста търсен да работи за все по-трудно приемливи от световната общност диктатори от Близкия Изток и Централна Америка. След това се зае да организира специален канал за наркотици по поръчение на Нориега от Панама. Това беше грешка. Американското Бюро за борба с наркотиците го сложи начело в списъка си на най-търсените трафиканти.
През 1988 година тъкмо минаваше през лондонското летище Хийтроу, когато към него се приближиха двама английски пазители на закона и с измамна учтивост го попитаха дали би им отделил малко време да поговорят. Разговорът се отнасяше до скрития в пътната му чанта пистолет. Обичайните процедури по екстрадирането му протекоха с рекордна скорост и три седмици по-късно той се намери на американска земя. На процеса получи три години. Като първа присъда той можеше да попадне в затвор с облекчен режим, но докато очакваше произнасянето й, двама мъже се срещнаха на дискретен обяд в луксозния Метрополитън Клъб във Вашингтон.
Единият беше набит здравеняк на име Вайнтрауб, който по това време вече заемаше поста помощник на заместник директора по оперативната част в ЦРУ. Другият беше Оливър „Бък“ Ревъл, едър мъжага, бивш летец от флотата и настоящ Изпълнителен заместник-директор (отдел „Разследвания“) във ФБР. Като младеж бе играл футбол, но не толкова дълго, че мозъкът му да закърнее. Немалко хора в Хувър Билдинг смятаха, че той все още му служи забележително добре. Вайнтрауб изчака Ревъл да приключи с пържолата си и му показа една папка и няколко снимки. Ревъл затвори папката и рече: „Ясно.“ И така съвсем неочаквано Мос се озова в Ел Рино, където бяха намерили подслон някои от най-свирепите убийци, изнасилвачи и изнудвачи, които американското правосъдие беше сложило под ключ. Когато Мос излезе от затвора, той хранеше патологична омраза към ЦРУ, към Бюрото, към англичаните… И това беше само началото.
На летище Уайли Поуст лимузината се плъзна през главния вход без каквито и да е формалности и се приближи към един „Лиърджет“. Като се изключи регистрационния номер, който Мос моментално запамети, самолетът нямаше никакви други отличителни знаци. След пет минути той беше вече във въздуха, като пое леко югозападен курс. Мос се ориентираше за приблизителната посока по изгряващото слънце. Беше сигурен, че летят към Тексас.
Веднага след Остин започва това, което тексасците наричат Хълмиста земя. Точно там се намираше извънградската къща на собственика на Пан-Глоубъл, цели 8 хиляди хектара в подножието на хълмовете. Огромната къща гледаше на югоизток през обширната тексаска равнина към Галвестън и Мексиканския залив в далечината. Освен многобройните помещения за прислугата, бунгалата за гости, плувния басейн и стрелбището, имението разполагаше и със собствена самолетна писта, където около обяд се приземи Лиърджетът.
Мос беше отведен до едно дървено бунгало, беше му осигурен половин час да се изкъпе, избръсне и преоблече и след това го въведоха в един прохладен и облицован с кожа кабинет в къщата. След две минути пред него се изправи висок възрастен мъж с побеляла коса.
— Мистър Мос? — попита мъжът. — Мистър Ървинг Мос?